Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че това е нашата килия — каза Бен, като ритна една от възглавниците.
Ашли, скръстила ръце на гърдите си, кимна утвърдително. След напрегнатия ден се чувстваше без сили.
— Всичко ще се оправи — каза Бен, като я прегърна през рамо. Изрече тези думи толкова спокойно и уверено, че Ашли го погледна озадачено, сякаш очакваше на негово място да види друг човек. Къде бе изчезнала неговата обичайна нахаканост? Той я хвана за рамото.
— Тревожа се за Джейсън — каза тя, като се отпусна в прегръдката му. — Неизвестността е направо убийствена. Ами ако…
— Успокой се, на момчето нищо му няма — отвърна Бен, като положи пръст върху устните и. Думите му прозвучаха така убедително, че тя му повярва. Тя го погледна в сериозните сини очи. Те вече не бяха очите на лекомислен шегаджия. Изпита желание да му прехвърли грижите си, да положи всичките си страхове и тревоги върху тези широки рамене, поне за известно време.
Старите рани в душата и отново я заболяха. Опита се да ги преодолее. Без да и позволи да изрече и дума, Бен се надвеси над нея и на мястото на пръста, с който бе докоснал устните и, постави своите. Неговите устни притиснаха нейните и не им позволиха да изрекат и дума.
Тя едва успя леко да изстене. Сетне устните му се плъзнаха по гърлото и и брадясалата му буза докосна нейната, докато той се опитваше да достигне основата на шията и. Отпусна се в нежната му и силна прегръдка, отметна глава назад, като му предложи по-голям достъп до шията си.
За миг той се спря и я погледна в очите. Бузите му бяха поруменели от страст. Тя разбра, че това бе последната и възможност да го спре. Замря от уплаха при възможността да му се отдаде и да стане отново уязвима за болката и разочарованието.
Сякаш усещайки опасенията и, той се отдръпна назад. Пламъкът в очите му премина в топлота. Никога дотогава не бе срещала мъж, едновременно толкова страстен и изпълнен с нежност. Тя почувства как ръката и се повдигна и започна да гали гъстата му коса. Прилепи се към него, подобно на удавница, опитваща се да достигне повърхността.
Опиянена от прегръдката му, тя му позволи да я вдигне и сетне нежно да я положи върху покрития с възглавници под.
Бен не можеше да заспи и продължаваше да гледа каменния таван. До него лежеше Ашли. Бе положила ръка върху гърдите му и прехвърлила крак върху корема му. Тя се раздвижи в съня си и желанието му отново се пробуди. Прояви сила на волята, за да не потъне отново във властта на тяхната страст. Знаеше, че тя се нуждае от сън. Следващият ден щеше да бъде изпълнен с предизвикателства. При все това не можа да се удържи и докосна с пръст извивката на дясната и гръд. Тя изстена тихо в съня си.
Тъкмо когато бе намислил да целуне слепоочието и, над него се спусна тъмна завеса. Той отново потъна в мрака, откъснат от светлината и от Ашли.
— Време е, Бени! — изненада го един глас.
В мрака отново се появи образът на неговия дядо, седнал със скръстени крака върху една възглавница само на няколко метра от него. Бен изстена и също приседна. Докато се опитваше да фокусира поглед върху дядо си, той се превърна в Моамба.
— Наложи се да изчакам доста време да чуеш зова ми — рече старецът.
Бен се изкашля и огледа голото си тяло. То още продължаваше да издава неговата страст. Бен се закри с ръце.
— Зает бях — рече.
— Струва ми се, че три пъти е повече от достатъчно — изкашля се Моамба. — Време е да поговорим.
— Прав си — отвърна Бен, като придърпа одеялото върху скута си. — Имам много въпроси към теб. За какво, по дяволите, на вашия вожд са му притрябвали нашите глави?
— Той и хората от селото са уплашени. Мнозина загинаха. Краканите зачестиха набезите си в нашата територия. Унищожиха цели стада от нашите домашни животни. Изненадаха нашите часовои, като нахлуха дълбоко в земите ни и убиха много от тях.
— Това какво общо има с нас?
— Битката ни с краканите се води от безброй поколения. След разпиляването на народа ни те останаха тук заедно с нас. Когато потърсихме убежище в подземния свят, за да избягаме от тях и от студа, те ни последваха. Сетне един голям катаклизъм затвори обратния път към горния свят и останахме тук, долу, всички.
— Как успяхте да оцелеете?
— Приспособихме се. Вие създадохте машини и железни сечива, за да ви помогнат във вашия живот. Ние пък създадохме живи сечива — растения и животни, — които да ни служат. Чрез много усилия се научихме да правим селекция на тези, които в най-голяма степен съответстваха на нашите потребности, и после ги размножихме. Научихме се да произвеждаме храна — каза старецът и след това посочи стените. — Научихме се да произвеждаме дори светлина, която да ни улеснява. Ние се адаптирахме. Краканите обаче не се адаптираха. Останаха тук, в периферията на нашите земи, като се препитаваха с остатъците от нашия труд. Не ме разбирай обаче зле — те са много хитри. Непрестанно се опитват да открият пролуки в нашата охрана.