Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Мили кимна, приближи се към нея и сниши глас:
— И още — че трябва да използвате градината си за почивка. Докато ми говореше, ме хвана за ръката и ме придърпа към себе си, вгледа се право в очите ми и заръча да ви предам на всяка цена да отидете в параклиса на Прелата.
— Параклис ли? Какъв параклис?
Мили се извърна и посочи през отворената врата:
— В градината между дърветата и храстите има мъничка постройка. Тя я наричаше своя параклис. Никога не съм влизала вътре. Не ми позволяваше да го чистя. Казваше, че си го чистела сама, защото параклисът бил свещено място, където човек трябвало да остане сам и никога да не допуска чужд крак да пристъпи вътре. От време на време ходеше там, вероятно да се моли за напътствие на Създателя или просто за да остане насаме със себе си. Каза да ви предам на всяка цена да отидете там.
Вирна въздъхна отчаяно:
— Звучи ми като нейния начин да ми каже, че ще ми е нужна помощта на Създателя, за да се справя с цялата тая купчина книжа. Понякога тя проявяваше извратено чувство за хумор.
Мили се изкикоти.
— Да, Прелате, така беше. Извратено чувство за хумор. — Старата жена покри с ръце пламналите си бузи. — Да ме прости Създателят. Ан беше мила жена. Никога не е искала да навреди на някого.
— Да, предполагам, че е така.
Вирна разтри слепоочията си и се върна на писалището. Беше уморена и изпитваше ужас при мисълта, че трябва да се заеме с поредния умопомрачителен доклад. Спря и се обърна към Мили. Вратата към градината беше широко отворена, през нея нахлуваше свеж въздух.
— Мили, стана късно. Защо не идеш да хапнеш нещо и не легнеш да си починеш. Ще се отрази добре на старите ти кокали.
Мили се усмихна широко.
— Наистина ли, Прелате? Нямате нищо против да оставя кабинета ви потънал в мръсотия?
Вирна се засмя тихичко.
— Мили, прекарах достатъчно години извън Двореца, за да ми се струва, че вече направо не мога без мръсотия. Наистина всичко е наред. Почини си добре.
Докато Вирна стоеше на прага на градината си и гледаше нощта, осветена от луната, надникваща между дърветата и храстите, Мили си събра кофата и парцалите.
— Приятна почивка и на вас, Прелате. Приятна разходка в градината.
Вирна чу вратата да се затваря и в стаята настъпи тишина. Изправи се срещу топлия влажен въздух и вдъхна сладкия аромат на цветя, зеленина и пръст.
Хвърли последен поглед към кабинета си и излезе навън в очакващата я нощ.
Двадесет и втора глава
Вирна пое дълбока, освежителна глътка влажен нощен въздух. Подейства й тонизиращо. Докато вървеше по лъкатушещата пътека между надзъртащите в мрака лилии, избуялите боровинки и нацъфтелите храсти, усети как мускулите й се отпускат. Изчака очите й да привикнат с тъмнината. Към движещата се фигура — сякаш за да ги докосне — протягаха клони кичести дървета. Сладките аромати на зеленина и свежест я мамеха да ги вдъхне.
Макар повечето растения да не цъфтяха толкова рано през годината, в градината на Прелата имаше няколко редки вечнозелени растения — тумбести, чепати, разклонени дръвчета, непрекъснато отрупани с цвят, макар даващи плодове само в определен сезон.
В Новия свят Вирна бе попадала в гора с вечнозелени растения и бе установила, че такива места са любимите убежища на загадъчните нощни дребосъчета — крехки същества, които приличат на искрици светлинка и се виждат единствено през нощта.
След като нощните дребосъчета се бяха убедили в добрите намерения на Вирна и двете придружаващи я Сестри, им бяха позволили да прекарат няколко нощи в техните гори и бяха разговаряли с тях. Така Сестрите научиха за благородната същност на магьосниците и Изповедниците, стоящи начело на обединената Средна земя. Вирна с радост научи, че хората в Средната земя пазят и защитават местата, обладани от магия, и оставят съществата, които ги населяват, да си живеят живота в необезпокоявана самота.
Макар и в Стария свят да имаше диви места, обитавани от магически същества, те далеч не бяха толкова многобройни и разнообразни като тези в Новия. От нощните дребосъчета Вирна се научи на толерантност — разбра, че Създателят е населил света с множество крехки чудеса и призванието на човека понякога се ограничава с това да ги остави да си живеят.
Подобно отношение не се радваше на популярност в Стария свят. Там съществуваха множество места, от които магията беше изкоренена, за да не пострадат невинни хора. Тя често пъти се оказваше „неудобна“. Новият свят в много отношения си оставаше диво място, каквото е бил Старият преди хиляди години, преди хората да го превърнат в защитено, макар и някак стерилно свое обиталище.