Четиридесет и петимата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Маргьорит дьо Валоа #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Четиридесет и петимата». Краткое содержание книги:
В последната част на трилогията — „Четиридесет и петимата“, отново се срещаме с Диана дьо Монсоро, трагично влюбена в рицаря Бюси, предателски убит. Тя си поставя за цел да отмъсти на убийците му. Впечатляваща е картината на обречеността на фамилията Валоа. Публичната екзекуция на политическия престъпник Салсед не може да спаси Анри III, не могат да го спасят и четиридесет и петимата верни телохранители.
Щом се изправи, Шико се намери лице в лице с един войник.
— Боже мой, не се ли ударихте, господин Шико? — попита той.
Трогнат от вниманието на този човек, Шико отвърна:
— Не, приятелю, никак.
— Какво щастие — каза войникът. — Обзалагам се, никой не би се отървал от подобно нещо, без да си разбие черепа, господин Шико.
— Но откъде знаеш името ми, дявол да го вземе? — учуди се Шико.
— Днес ви видях в двореца и даже попитах: „Кой е този велможа, който разговаря с краля?“ Отговориха ми: „Това е господин Шико.“
— Много любезно от твоя страна — каза Шико, — но аз много бързам, приятелю, и ако ми позволиш…
— Но през нощта е забранено да се излиза от двореца.
— Сам виждаш, че излязох.
— Но ще се върнете обратно, господин Шико.
— А, не!
— Ако бях офицер, а не войник, бих ви попитал защо излизате по такъв начин, но това не е моя работа. Моята работа е да ви върна обратно. Затова се връщайте, господин Шико, моля ви.
Войникът произнесе тази молба така изразително, че Шико бе трогнат. След като потърси в джоба си, той извади десет пистола.
— Ти, приятелю, сигурно разбираш, че след като дрехата ми пострада от това, че се промуших през прозорчето, сега ще пострада повече, ако трябва да се промъкна пак обратно. Затова ме пусни и ми дай възможност да отида при шивача. — И му пъхна в ръцете десетте пистола.
— В такъв случай минавайте по-бързо, господин Шико. — И войникът сложи парите в джоба си.
Шико излезе на улицата и като се огледа, намери нужната посока.
Нощта беше лунна и безоблачна и не спомагаше много за бягството му. Шико съжали за мъглите на Франция, поради които хората в Париж не се различаваха на четири крачки разстояние на улицата. И като капак на всичко подкованите му ботуши звънтяха по паважа като конски подкови.
Злополучният посланик не успя да стигне до ъгъла и не щеш ли, се натъкна на патрул.
— Добър вечер, господин Шико — каза командирът на патрула, отдавайки чест с шпагата си. — Ще разрешите ли да ви придружим до двореца? Имате такъв вид, като че ли сте се заблудили.
— Изглежда, че тук всички ме познават — продума Шико. — Колко странно, дявол го взел.
След това той каза високо с най-непринуден тон:
— Лъжете се, господине, аз не отивам в двореца.
— Напразно, господин Шико — внушително отбеляза офицерът.
— А, защо, господине?
— Защото един много строг указ забранява на жителите на Нерак да излизат през нощта без специално разрешение и без фенер.
— Извинете, господине — каза Шико, — но този указ не се отнася до мен: аз не съм жител на Нерак.
— Да, но сега се намирате в Нерак… Жител — означава не гражданин на някой град, а човек, който живее в него. Вие няма да отречете, че живеете в Нерак, щом ви срещам по улиците на Нерак.
— Господине, разсъждавате логично. Но аз бързам за съжаление. Направете малко нарушение на правилата и ме пуснете да продължа.
— Но вие ще се заблудите, господин Шико! Без придружител няма да минете. Нека трима от моите хора ви придружат до двореца.
— Но аз казах, че изобщо не отивам в двореца.
— Тогава къде отивате?
— Нощно време страдам от безсъние и се разхождам. Нерак е очарователен град, изпълнен с всякакви възможности. Искам да го разгледам и опозная.
— Ще ви придружат където желаете, господин Шико… Хей, момчета, кой ще тръгне с господина?
— Умолявам ви, господине, не ме лишавайте от цялата прелест на разходката: обичам да се разхождам сам.
— Възможно е да ви убият крадци.
— Имам шпага.
— Да, вярно, не забелязах. Тогава ще бъдете задържан от пристава, защото сте въоръжен.
Шико дръпна офицера настрана.
— Чуйте ме, господине — каза той, — вие сте млад и привлекателен и знаете що е любов.
— Разбира се, господин Шико, разбира се.
— Ето що, изгарям от любов и бързам на среща.
— Поздравявам ви, господин Шико.
— Значи ще ме пуснете?
— Добре, минавайте.
— Но сам, нали? Разбирате, че не мога да компрометирам дамата…
— Разбира се!… Продължавайте, господин Шико, продължавайте.
— Вие сте изключително любезен, господин офицер. Но откъде ме познавате?
— Видях ви в двореца, в компанията на краля.
„Това е то малкият град! — помисли Шико. — Ако толкова добре ме познаваха и в Париж, кожата ми отдавна щеше да е надупчена!“