Четиридесет и петимата

— Жена? Но защо не ми каза веднага, мой мили Анри!… Ах, извинете — забеляза грешката си Шико, — аз мислех… мислех, че говоря с френския крал. Той съвсем ме разглези, добрякът Анри… Но защо веднага не ми казахте, господарю? Тръгвам.

— Чудесно. Ти си истински рицар, Шико.

Шико стана и като се поклащаше, се насочи към вратата.

— Довиждане, приятелю, наспи се добре.

Шико отвори вратата.

— В галерията ще видиш пажа, той ще те заведе в покоите ти. Тръгвай.

— Благодаря ви, господарю.

И Шико излезе, като направи толкова дълбок поклон, какъвто е в състояние да направи един пиян човек.

Щом като вратата зад него се затвори, всички следи от напиването изчезнаха. Той направи три крачки, после се върна и залепи око на широката ключалка.

Анри отвори другата врата, но вместо жена влезе мъж.

Веднага, щом като този човек свали шапката си, Шико позна благородните и строги черти на Дюплеси-Морне, суровия и бдителен съветник на краля на Навара.

— Дявол го взел! — изсумтя Шико. — Този човек попречи на краля повече от мен.

Но при появата на Дюплеси-Морне лицето на Анри засия от радост. Той стисна ръката му, пренебрежително отблъсна масата и накара Морне да седне до него.

Кралят с нетърпение чакаше първите думи на своя съветник. Но той първо се приближи до вратата и я залости, проявявайки предпазливост, която накара Шико сериозно да се замисли.

После Анри насочи пламтящ поглед към картите, плановете и писмата, които му даваше министърът и взе да пише и отбелязва нещо на географските карти.

— Ето как прекарва нощите си Анри дьо Навар! — прошепна Шико. — Боже, ако всичките са такива, Анри Валоа рискува да прекара немалко лоши минути.

В този момент той чу зад гърба си крачки. Беше пажът, който го чакаше по заповед на краля.

Страхувайки се да не го заварят, че гледа през ключалката, Шико се изправи в цял ръст.

— Моля, следвайте ме — каза му д’Обияк.

И съпроводи Шико до третия етаж, където за госта беше приготвена спалня.

За Шико повече не оставаха съмнения. Той разгада половината от ребуса, наречен крал на Навара. Затова вместо да легне да спи, той седна мрачно замислен на кревата.

Луната, спускаща се към островърхия покрив, като от сребърен съсъд изливаше синкавата си светлина върху полетата и реката.

„Да — мислеше Шико, — Анри е истински крал, Анри е заговорник. Този дворец, парк, град — всичко това е огнище на заговора. Анри е лукав, умът му граничи с гениалността. Той поддържа отношения с Испания, страна с коварни замисли. Кой знае — може би зад благородния отговор, даден на посланика, се крият противоположни намерения, може би той му е намигнал или му е дал някакъв друг знак, който аз не можех да забележа от своето укритие… Тези бедняци бяха ни повече, ни по-малко преоблечени благородници. Умело разполовените монети са веществената, видимата парола. Анри се прави на влюбен безумец, а нощем заговорничи с Морне. Аз видях това, което трябваше да видя. Кралица Маргьорит има поклонници и това е известно на краля. Той знае кои са и ги търпи. Не е военен и са му необходими пълководци, но тъй като парите му не са много, принуден е за много неща да си затваря очите. Анри Валоа ми каза, че не може да спи. Кълна се — добре прави, че не спи. За щастие, този коварен Беарнец е добър благородник, с дадена му свише способност да интригантствува, но е лишен от сила и напористост. Казват, че Анри се бои от мускетните изстрели, а когато още юноша го взели на война, той не можел да остане повече от четвърт час на седлото… За щастие — повтори за себе си Шико, — защото човек, изкусен в интригите и наред с това силен и смел, може в наше време да стане световен повелител. А съществува още и херцог дьо Гиз, притежаваш двете качества: и дара да интригантствува, и силна ръка. Лошото за него е, че мъжеството и умът му са известни на всички, а от Беарнеца никой не се опасява. Само аз успях да го разгадая.“