Четиридесет и петимата

Анри се облегна на креслото и засмян поглади брадата си.

— Да, да, наистина? Някои казват обаче, че аз царувам главно над поданиците от женски пол.

— Да, кралю, и това ме учудва.

— Защо, приятелю?

— Защото във вас е загнезден неспокойният дух, присъщ на великите монарси.

— Ти грешиш, Шико — каза Анри. — Мързелът в мен е повече от безпокойството, доказателство за това е целият ми живот.

— Благодаря за честта, господарю — отговори Шико, като пресуши чашата до дъно, тъй като кралят го следеше с остър поглед, който четеше и най-скритите му мисли.

— Аз искам да получа Каор, така е — проговори кралят, — но само защото е тук, наблизо. Честолюбив съм, докато седя в креслото. Щом като стана, вече не се стремя към нищо.

— Кълна се, господарю — отговори Шико, — вашият стремеж да получите това, което ви е подръка, много напомня за Цезар Борджия48: той образува кралството си, като превзема град след град и твърди, че Италия прилича на ангинар, който се яде лист по лист.

— Този Цезар Борджия мак не е бил толкова лош политик — каза Анри.

— Да, но опасен съсед и лош брат.

— Наистина не сравнявате ли мен, хугенота, със сина на папата? По-внимателно, господин посланик.

— Господарю, аз не бих ви сравнявал с никого.

— Защо?

— Защото според мен всеки, който ви сравнява с някого, ще сгреши. Вие, господарю, сте честолюбив.

— Странно нещо — отбеляза Анри, — ето един човек, който с всички сили се старае да ме накара да се стремя към нещо!

— Пази Боже, господарю! Тъкмо обратното — аз с цялото си сърце желая ваше величество към нищо да не се стремите.

— Чуйте, Шико — каза кралят, — вие няма за какво да бързате за Париж, нали?

— Няма за какво, господарю.

— Хайде тогава да прекараме няколко дни заедно.

— Щом ваше величество ми оказва подобна чест, с най голямо желание ще прекарам при вас една седмица.

— Една седмица? Отлично, приятелю: след една седмица вие ще ме познавате като роден брат. Да пием, Шико.

— Повече не ми се пие — каза Шико и се отказа от опита си да напие краля, както беше замислил първоначално.

— В такъв случай аз ще ви напусна — каза Анри. — Няма защо повече да седим на масата без работа. Да пийнем, а?

— Защо?

— За да спим дълбоко. Тукашното вино те кара така сладко да спиш. Обичате ли лова, Шико?

— Не много, а вие?

— Аз просто го обожавам от времето, когато живеех в двора на Шарл IX.

— Защо ме попитахте обичам ли лова, ваше величество?

— Защото утре съм на лов и имам намерение да взема и вас.

— Господарю, за мен това е голяма чест, но…

— Е, приятелю, бъдете спокоен: този лов ще бъде радост за очите и за сърцето на всеки военен. Аз съм добър ловец и искам, дявол да го вземе, да ме видите в най-благоприятна светлина. Нали казахте, че искате да ме опознаете по-добре?

— Признавам, господарю, това е най-голямото ми желание.

— Добре. Значи се разбрахме? А, ето и пажа; попречиха ни.