Четиридесет и петимата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Маргьорит дьо Валоа #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Четиридесет и петимата». Краткое содержание книги:
В последната част на трилогията — „Четиридесет и петимата“, отново се срещаме с Диана дьо Монсоро, трагично влюбена в рицаря Бюси, предателски убит. Тя си поставя за цел да отмъсти на убийците му. Впечатляваща е картината на обречеността на фамилията Валоа. Публичната екзекуция на политическия престъпник Салсед не може да спаси Анри III, не могат да го спасят и четиридесет и петимата верни телохранители.
Той тръгна по същия път обратно, но с това мъките му не свършиха.
Първо срещна началника, който му каза:
— Охо, господин Шико, вие вече изпълнихте кралското поръчение? Чудеса!
По-нататък, зад ъгъла, го хвана за ръката офицерът с думите:
— Добър вечер, господин Шико! Как е дамата, за която ми говорихте?… Доволен ли сте от Нерак?
И накрая, часовоят, който стоеше на същото място до стената на двореца, му пусна последния заряд:
— Кълна се в Бога, господин Шико, шивачът лошо ви е закърпил дрехата: вие, прости ме Господи, сега сте още по-окъсан, отколкото преди малко.
Шико този път не пожела да мине през прозорчето. Той седна край вратата и си даде вид, че спи. Но случайно или пък в резултат на милосърдие вратата се открехна и Шико се върна в двореца.
Смутеният му вид трогна пажа, който все още беше на поста си.
— Скъпи господин Шико — каза той, — искате ли да ви кажа в какво се състои тайната?
— Кажи ми, змийче такова, кажи — прошепна Шико.
— Кралят така ви обикна, че не пожела да се раздели с вас.
— И ти, разбойнико, знаеше това и не ме предупреди?
— О, господин Шико, нима можех? Това е държавна тайна!
— Но аз ти платих, негоднико!
— Сигурно тайната е струвала повече от десет пистола, ще се съгласите, скъпи господин Шико, нали?
Шико влезе в стаята си и заспа, изпълнен със злоба.
Глава 21
Анри, който нямаше основанията да спи спокойно както Шико, изобщо не мигна. След като прекара около час с Морне и даде необходимите разпореждания във връзка с лова, той се качи при Шико, усмихвайки се с характерната за него присмехулна усмивка.
Кралят заповяда да отворят вратата и като дойде до леглото, се зае да разбутва спящия с думите:
— Хей, хей, братовчед, ставай, вече е два часът сутринта!
— Дявол да го вземе! — промърмори Шико. — Господине, вие ме наричате братовчед. Да не ме мислите за херцог дьо Гиз?
И наистина, когато говореше за херцог дьо Гиз, Анри обикновено го наричаше братовчед.
— Аз те мисля за свой приятел — отговори кралят.
— И мен, посланика, държите в плен? Господарю, вие нарушавате принципите на международното право!
Анри се разсмя. Шико, който беше остроумен човек, не можа да не се разсмее с него.
— Ти наистина си луд! За какъв дявол искаше да избягаш оттук? Нима лошо се отнасят с теб?
— Прекалено добре, хиляди дяволи! Чувствувам се като гъска, отхранвана в кокошарник. Но ми подрязват крилете и вратите ми са затворени.
— Шико, синко — каза Анри, клатейки глава, — ти не си достатъчно тлъст за масата ми!
— Охо! Виждам, господарю, че днес сте много весел — каза Шико, като се надигна. Получихте добри вести, а?
— Отивам на лов и когато ми предстои да ловувам, винаги ми е весело. Е, ставай, ставай, братовчеде!
— Как, господарю! Вие ме взимате със себе си?
— Ти ще бъдеш мой летописец, Шико.
— Ще броя изстрелите?
— Да, точно така.
Шико поклати глава.
— Какво ти става? — попита кралят.
— Такава веселост винаги ме кара да се опасявам.
— Стига!
— Да, това е като слънцето: когато то…
— То значи…
— Значи дъждът, гърмът и мълнията не са далече.
Гладейки усмихнат брадата си, Анри отговори:
— Ако има буря, Шико, пелерината ми е широка, ще те скрия.
При тези думи той тръгна към гостната, а Шико започна да се облича и нещо сумтеше под нос.
— Дайте ми кон — извика кралят — и да се каже на господин дьо Морне, че съм готов!
— Аха? Господин дьо Морне е оберегермайстор на този лов, така ли? — попита Шико.
— Господин дьо Морне при нас е всичко, Шико — обясни Анри. — Кралят на Навара е толкова беден, че не може да си позволи да умножава придворните длъжности. Аз имам един човек за всичко.
Глава 22
След като проследи бегло подготовката за тръгване, Шико си каза, че ловът на крал Анри Наварски съвсем не се отличава с онази пищност, с която се славеше ловът на Анри Френски.
Цялата свита на негово величество се състоеше от около петнадесет придворни, между които Шико забеляза и виконт дьо Тюрен.
Почти всички тези господа се появиха не в ловни костюми, а с шлемове и ризници, което подбуди Шико да попита дали гасконските вълци не са въоръжени с мускети и артилерия.
Анри чу този въпрос, макар че не беше отправен към него; приближи се до Шико, докосна го по рамото и каза:
— Не, синко, гасконските вълци нямат нито артилерия, нито мускети; обаче те са опасни зверове, имат остри зъби и нокти и могат да подмамят ловците в такива дебри, където дрехите лесно ще се скъсат, но ризниците винаги ще останат целенички.