Четиридесет и петимата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Маргьорит дьо Валоа #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Четиридесет и петимата». Краткое содержание книги:
В последната част на трилогията — „Четиридесет и петимата“, отново се срещаме с Диана дьо Монсоро, трагично влюбена в рицаря Бюси, предателски убит. Тя си поставя за цел да отмъсти на убийците му. Впечатляваща е картината на обречеността на фамилията Валоа. Публичната екзекуция на политическия престъпник Салсед не може да спаси Анри III, не могат да го спасят и четиридесет и петимата верни телохранители.
И Шико потри ръце.
„Е, какво пък? — продължи той. — Сега, когато Анри е разгадан, нямам какво повече да правя тук. Докато кралят работи или спи, аз тихо и незабелязано ще се махна от града. Малко са, чини ми се, посланиците, които могат да се похвалят, че за един ден са изпълнили мисията си. Аз направих това. Значи — трябва да изчезвам от Нерак и след като вече съм извън него, трябва да препускам с всички сили към Париж.“
Глава 20
Приел твърдо решението да напусне незабелязано двора на краля на Навара, Шико се зае да стяга багажа си.
Помъчи се да вземе колкото може по-малко багаж, следвайки правилото — колкото по-малко тежиш, толкова по-бързо вървиш.
Най-тежкият предмет в багажа му, разбира се, беше шпагата.
„Да помисля колко време ще ми трябва — говореше на себе си Шико, завързвайки багажа, — за да дам на краля сведения за това, което видях и от което се опасявам… Два дни ще са ми нужни да стигна до някой град, откъдето опитният губернатор ще може да изпрати куриери, които биха препускали, колкото им позволяват силите. Да речем, че този град ще бъде Каор, справедливо оценен толкова високо от краля на Навара. Там ще си почина, тъй като човешката издръжливост има граници. Не си въобразявай, приятелю Шико, че си изпълнил мисията си, не, глупако, работата е свършена наполовина, но и това още не се знае!“
След тези думи Шико изгаси светлината и съвсем тихо отвори вратата. Едва успял да направи няколко крачки, той се натъкна на някакъв човек. Беше пажът, полегнал на рогозка зад вратата.
— Добър вечер, господин Шико, добър вечер! — каза юношата.
Шико позна д’Обияк.
— Добър вечер, господин д’Обияк — отговори той. — Пусни ме да мина, искам да се поразходя.
— Така ли? Но разходките нощно време в замъка не са разрешени, господин Шико.
— Защо така, господин д’Обияк?
— Защото кралят се опасява от крадци, а кралицата от поклонници. През нощта се разхождат само крадци и влюбени.
— Повярвайте ми, господин д’Обияк, — каза Шико с най-любезна усмивка, — аз не съм крадец и не съм влюбен. Посланик съм, а освен това много ме измори беседата на латински с кралицата и вечерята с краля. Пуснете ме, приятелю, много ми се ще да се разходя.
— В града ли, господин Шико?
— Не, в парка.
— Наистина не може, господин Шико. Това е забранено още по-строго.
— Приятелче — каза Шико, — ще ми се да ви похваля: за възрастта си сте твърде бдителен.
Започна да търси нещо по джобовете си.
Пажът не го изпускаше от очи.
— Я си спомнете, мили приятелю — каза Шико, — обзалагам се, че ще ви дойде наум за някоя красавица. Ще ви помоля да й накупите повече ленти и да й направите серенада с цигулки. — И Шико мушна на пажа десет пистола.
— Веднага си личи, господин Шико, че сте свикнали да живеете във френския двор — каза пажът. — Толкова сте внимателен, че нищо не може да ви се откаже. Добре, вървете, но, моля ви, не шумете.
Шико като сянка изскочи в коридора, от коридора на стълбите. Но, когато се приближи до пруста, видя офицер от дворцовата стража, който спеше на стола, преграждайки вратата. Да излезе от двореца не можеше и да се мисли.
— Ама че негодник излезе пажът! — прошепна Шико. — Знаел е всичко, но не ми каза ни дума. — Шико се огледа няма ли някакъв изход, откъдето би могъл да се измъкне навън.
Накрая забеляза това, което търсеше. Беше един от онези сводести прозорци, наречени импости. Беше отворен или за да влиза чист въздух, или пък защото кралят не се беше погрижил да бъде поставено стъкло.
Но импостът беше прекалено тесен. Затова, когато Шико мушна главата си и едното рамо, той увисна между небето и земята, без да има възможност да мине нито напред, нито назад. Положението се усложняваше още и от това, че дръжката на шпагата никак не можеше да мине. Шико събра всичките си сили, прояви цялата си ловкост и накрая извади сабята от ножницата. Шпагата падна зад прозореца, звънна на каменните плочи, извивайки се като змиорка. Шико се промъкна през прозореца и последва шпагата; за да отслаби силата на удара, той падна на длани.