Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Бе останала без дъх, докато стигна, но блясъкът в очите й издаваше истинската причина. Бо я хвана за ръка, отведе я в голямата спалня на дома си и бутна вратата зад тях. Посегна да заключи и, като се облегна на яката дъска, я привлече в прегръдките си и започна да я целува с цялата страст, която бе запазил за нея. Пръстите му освободиха косата и, сетне той я вдигна и я занесе до леглото. Остави я на крака и двамата тутакси се разсъблякоха с трескава бързина. Скоро стояха в цялото великолепие на голотата си. Ръцете на Сарина се движеха по силното му тяло с възхищение, докато той галеше меките й гърди и ги обсипваше с жадни целувки. В следващия миг се прегърнаха и паднаха на дюшека. Този път нямаше дълга и мъчителна прелюдия, защото Бо бе преминал през болезнено въздържание и не искаше нищо да възпре тяхното сливане. Жената до него го желаеше с цялото си същество, а той бе твърд и готов. Целуваха се, вкусваха един от друг и се докосваха, а от устните им се изтръгваха задъхани възгласи на удоволствие, докато дръзко претърсваха познати територии. Сетне Бо я облада, както първият мъж — първата жена, и отне дъха й с огнената си страст. Насред акта той си спомни всичко като в някакво ново пробуждане — задъханото й дишане в ухото му, ноктите й, забити в гърба му, копринените й бедра, преплетени с неговите… точно, както си бе мислил, че сънува.
Въпреки че отвън бурята продължаваше да беснее, те лежаха в прегръдките си, целуваха се, докосваха се и шептяха. Бо най-накрая я попита за това, което вече подозираше, че е истина. Сарина потвърди, че не бе сънувал и тя наистина бе стояла край леглото му през онази нощ и се бе опивала от новото си положение на съпруга. Той й спомена и за многото пъти, в които се бе опитвал да я разпита, но тя бе отказвала. Сарина бе искрено ужасена от безбройните си грешки. Ако не бяха те, двамата щяха да се насладят на брачната интимност още преди месеци.
Тя се сгуши до него и започна лениво да гали гърдите му.
— Мразиш ли ме за това, което почти успях да причиня на нас двамата?
— Да те мразя? — Бо не вярваше на ушите си. — О, небеса, жено, не разбра ли досега колко много те обичам?
Сарина полегна на гърдите му и се взря в красивото му лице.
— И това не са само похотливите ти инстинкти?
Ръката му погали голия й гръб.
— Ако бяха те, скъпа моя, щях да мога да се задоволя с всяка жена, но аз исках само теб… Ти държиш ума ми в плен, откак те положих на леглото си и те притиснах близо до сърцето си.
— Имаш предвид деня, в който се оженихме.
— Не, нощта, в която те донесох на борда на кораба ми.
— Толкова отдавна?
— Да.
Сарина прокара пръст по твърдите възвишения на мускулестата му гръд.
— Трябва да знаеш, че бях влюбена в теб още като дете.
Тъмните му вежди се повдигнаха леко.
— Винаги съм си го мислел, но ти ме накара да повярвам в обратното, когато не пожела да имаш нищо общо с мен.
— Страхувах се, че ще ме намразиш, ако забременея. Щеше да се почувстваш задължен да постъпиш като джентълмен…
— Значи предпочиташе да оставиш детето ни без баща, пред това да ми кажеш, че си забременяла? Госпожо, трябва да сте ме мислили за грубиян, за да стигнете до такива крайности, криейки този факт от мен.
— Как бих могла да те помисля за такъв, след като съм сигурна, че слънцето изгрява и залязва само за теб?
Без повече думи Бо я сграбчи, притисна я към леглото, а той самият се изправи на лакът над нея. Погали нежно гърдите й и забеляза още веднъж колко са се втвърдили от бременността. Ръката му се придвижи надолу, за да обследва нежно заобления й малък корем и потвърди още веднъж, че бе истина — тя носеше дете от него. Той нямаше нужда от повече доказателства, но твърдият възел, който се оформи под дланта, му накара и двамата да се засмеят. Той се плъзна по леглото и притисна лице до корема й, за да послуша.
— То рита — засмя се Сарина и придвижи ръката на съпруга си до мястото. — Усещаш ли го?
— Да — отвърна той и също се засмя, когато притисна устни до тази точка. — Първа целувка от татко.
Целувката бе последвана от още една и скоро устните и езикът му се придвижиха нагоре по тялото на жена му, за да се слеят с нейните в чувствен съюз, който ги преизпълни с желание. Ласките и трепетните целувки разпалиха пламъци и Бо се търкулна, като я привлече върху себе си. Сарина затаи дъх при усещанията, които се надигнаха у нея, докато той я нагласяше върху твърдия си член и насочваше бедрата й да погалят дълго и продължително слабините му. Устата му жадно намери зърното й, а огньовете на страстта се издигнаха още по-високо и заличиха задръжките й. Тя пъхна ръце под тежките си къдрици, повдигна ги над главата си и прикова погледа му. Устните й се извиха в чувствена усмивка, а бедрата й се движеха бавно и вълнообразно, точно като на танцьорка пред арабски принц. Горещият пулсиращ пламък вътре в нея накара кръвта й да препуска, докато движенията й станаха по-съсредоточени и силни. Ръцете му сграбчиха гърдите й, докато той се издигаше под нея и скоро страстта им ги пришпори към върха, докато стоновете стихнаха и се превърнаха в меки, благодатни въздишки на удовлетворение.