Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Тя се измъкна от водата и седна на ръба на басейна, чувствайки се нещастна. Казваше си, че е постъпила правилно. Бе предпазила сърцето си. Не си струваше заради любовта си към един тюлен да рискува сърцето й да бъде разбито.
Не, дори той да й дадеше бебе.
Ами тогава защо се чувстваше така, сякаш е позволила нещо скъпоценно да й се изплъзне?
Телефонът иззвъня в два часа следобед. Гейб се обади от апарата в кухнята. Изпотени и гладни, двамата с Хелън току-що бяха довършили алпинеума.
— Ало?
— Гейб Рено?
— Да.
— Обажда се шериф Дънтън от полицейското управление на Сандбридж. Идентифицирахме човека, който отвлече дъщеря ви. Помислих си, че може да искате да знаете — той е бивш тюлен. Трябваше ни известно време, за да открием досието му. Официално е признат за мъртъв преди три години.
Какво ставаше, по дяволите! Гейб попи потта от челото си с кухненската кърпа, а мислите шеметно се блъскаха в главата му.
— Като се има предвид, че той вече официално е мъртъв, не виждам причини да повдигаме обвинение срещу човека, който го е убил, Себастиан Леон — продължи онзи, шумолейки с някакви книжа. — Но аз несъмнено бих искал да знам какво точно се е случило. Защо не дойдете в управлението да преразгледаме нещата?
Гейб въздъхна тежко. Обърна се към Хелън, която тъкмо влизаше в кухнята. Тя бе разгорещена и потна колкото него, след като бе работила в градината с диви цветя. Тънката й блузка бе влажна и прилепваше плътно, подчертавайки липсата на сутиен отдолу.
— Хм, може би днес следобед — взе да шикалкави той, като оглеждаше с възхищение задните части на Хелън, която се бе навела над умивалника да измие лицето си. — Тази сутрин съм зает.
Гейб бързо остави слушалката и измина двете крачки, които бяха необходими, за да сграбчи жена си през кръста и да я дръпне към себе си. Приглушеният й смях само го възбуди още повече.
— Малъри може да се събуди — напомни му тя, но все пак притисна долната част на тялото си към него.
Той я вдигна на ръце и я замъкна в килера. Затвори двамата в тясното и тъмно пространство, разкопча копчето на късите й панталони и ги смъкна.
— Ами Уести? — задъхано попита тя и се вкопчи в една полица, за опора.
— Той си подремва — успя да каже Гейб, като се освобождаваше от дънките си.
Пъхна ръка под тънката й блузка и обхвана едната й гърда, докато проникваше в тялото й и установяваше, че е приятно топла и влажна.
Откри, че любовта е мощен афродизиак. По неговите сметки, след като бе отсъствал триста шейсет и осем дни, през останалата част от живота им щеше да прави любов с Хелън всеки ден и пак нямаше да успее да навакса за претърпените лишения.
— Все още ме обичаш? — дрезгаво попита той, а всяка частичка от тялото му се разтапяше от удоволствие.
Уханието на Хелън се смесваше с кухненските аромати и цял го изпълваше.
— Завинаги — отговори тя.
Двадесета глава
Гейб и Родригес току-що бяха тръгнали за срещата с командир Лъвит, когато телефонът иззвъня. Хелън се протегна, както лежеше под прохладните чаршафи, и вдигна слушалката.
— Ало? — каза тя, надявайки се да чуе гласа на Лийла.
— Хелън, обажда се доктор Териен — прозвуча един познат глас.
Тя се надигна на лакът. Погледна часовника и се зачуди защо докторът се обажда в неделя.
— Здрасти, как сте? — озадачено попита тя.
— Съпругът ти вкъщи ли е? — напрегнато попита лекарят.
— Не, опасявам се, че не. Да не би нещо да не е наред?
Доктор Териен се поколеба.
— Хелън, не бях напълно откровен с Гейбриъл за някои неща и това започва много да ми тежи. Искам да изясним всичко.
Обзе я неприятно чувство.
— Какво искате да кажете? — попита тя.
Докторът въздъхна.
— Командирът на Гейбриъл, Еди Лъвит, е мой приятел. Бях му длъжник, затова, когато ме помоли да се заема със случая на съпруга ти, се съгласих. Онзи ден Гейбриъл поиска да разбере дали някой не следи неговото възстановяване. Признах му, че неговият командир много внимателно следи състоянието му. Смятах, че Еди няма търпение той да се върне в отряда. Но сега вече не съм толкова сигурен. Току-що се обадих във военноморския медицински център, за да разбера дали са изписали новите рецепти на Гейбриъл и дали взема редовно лекарството си…
— От него му се спи — прекъсна го Хелън. — Мисля, че вече не го взема.
— Знам — каза с въздишка лекарят. — Когато се обадих, разбрах, че някой е подменил рецептата му без моето съгласие. Той въобще не е вземал дексамфетамин, а нещо друго, което блокира паметта.
Шокирана, Хелън се мъчеше да проумее казаното.