Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Измина време преди Никола отново да нагоди зрението към полумрака и да вижда нещо друго освен блестящи кръгове пред очите. Светлината откъм отвора не му разкри нищо друго, освен празните издатини, водата под тях и тухления тунел, изчезващ в далечината. Но поне виждаше по надалеч от преди и в онези сенки не се движеше нищо друго, освен течащата вода. Останалите крещяха отгоре и настояваха да узнаят какво се е случило.
Мадлин се отблъсна от стената и направи отнесен опит да изчисти петната от дрехите си. Сферата, която все още държеше внимателно под мишница, беше замлъкнала.
— Нали ти казах — изрече многозначително. — Едуар я е конструирал точно затова, в крайна сметка.
Тя се хвана за стълбата и се изкачи без усилие на една ръка.
Започвам да вярвам, че е било така, помисли Никола и метна пушката през рамо, за да се изкачи след нея.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТ
Когато стигнаха до склада, вече се беше стъмнило, но Никола възнамеряваше да спрат там съвсем замалко. Малките офиси не бяха никак удобни, а искаше да стои настрана от Колдкорт и от всяко друго място, за което Октав можеше да е разбрал. Затова, слез поздравленията и възгласите на облекчение от страна на Кюзар и Ламан, той натовари всички на каруцата на Кюзар и ги отпрати към една тайна квартира, която бяха използвали при подобни случаи в миналото, апартамент на третия етаж на едно облицовано с варовик здание близо до булевард „Панцан“. Нямаше портиер, който да задава нежелани въпроси и останалите обитатели бяха малко.
Каруцата навлезе в алеята за двора между сградите и Никола слезе, за да отключи страничната врата. Малкото преддверие беше прашно и си личеше, че вътре не е стъпвано, но той все пак изпрати Крак да провери дали на стълбите е чисто.
Мадлин слезе от каруцата и изкачи стъпалата, за да застане до него. Косата й беше в пълен безпорядък и изглеждаше изтощена. Тя каза:
— Ронсард не изглежда добре. Късмет, че Хал е тук.
— Предполагам.
Никола се облегна на кования парапет на стълбището и потри носа си. Главата му още гърмеше от експлозията и сега, когато за миг се спря на едно място, си даде сметка колко отчаяно се нуждаеше от баня и нови дрехи. И поне седмица в леглото. А пък седмица в леглото с Мадлин би било още по-добре.
— Този ден не протече точно така, както го планирах.
— Не точно така ли? — Мадлин го изгледа вкиснато.
— Благодаря ти, че ни спаси живота.
Устните й се изкривиха.
— Моля, пак заповядай.
Преди Никола да постави под въпрос този коментар, Крак се появи и им махна да се качват.
Никола тръгна пръв, за да отключи вратата и бързо да огледа апартамента. Той представляваше най-обикновено градско жилище със салон и приемна, трапезария, спални, килери, стая за прислугата и кухня. Въздухът беше застоял и прашен, прозорците бяха покрити с тежки завеси и щори, а мебелите бяха завити с покривала, за да събират прах. Мина през малката кухня, за да провери задната врата, която водеше до дървеното външно стълбище, което излизаше на една тясна алея непосредствено до двора на сградата; тази врата и малката порта в килера, която позволяваше достъп до покрива бяха основните причини, когато първоначално беше избрал това място. След като се увери, че всички външни врати и прозорците са сигурно заключени и не носеха признаци на намеса, той се върна към входната врата и тихо извика на останалите да се качват.
Отстъпи, за да могат Рейнар и Доктор Хал да въведат Инспектор Ронсард.
— Заведете го в салона, — каза Никола и отвори една от вратите в малкото необзаведено антре. — Там има диван и осветлението е по-добро.
Никола прекоси хола и пак влезе в кухнята, където се подпря на един от облицованите с камък плотове и направи опит да подреди мислите си. чу че Крак рови в килера за въглища, гласа на Мадлин, която даваше указания и другите, които сновяха из къщата.
Накрая Мадлин влезе, изгледа го за миг, облегна се на шкафа с порцелана и каза:
— Е?
Никола посрещна появата и със многозначително изражение.
— Приличаш на въглищарка. Предполагам следващия сезон в Елегант няма такива роли, които да го налагат?
— Благодаря — кимна грациозно Мадлин — Ще трябва непременно да го имам предвид. Изражението й отново стана сериозно — Дадох дума на Хал, нали знаеш.
— За това ли е всичко? — Никола дори не успя да се засмее — Те двамата са най-малкото ни притеснение.
Мадлин се поколеба.
— Този магьосник…