Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
От другата страна на вратата се чуха викове, след това ключалката изщрака и единият от пазачите отвори. Ронсард залитна и се стовари в краката на мъжа като по този начин го обездвижи и направи така, че вратата да остане отворена. Крак се хвърли напред, все едно залитна под тежестта на ранения си колега, след което удари изненадания пазач и го просна в безсъзнание. Никола и Рейнар се втурнаха вътре преди другите двама мъже да успеят да реагират. Рейнар хвана дулото на пушката, точно докато то се насочваше надолу към тях и отхвърли притежателя й към стената. Никола се огледа трескаво за третия мъж и видя, че Мадлин го е хванала за яката и е допряла пистолет до ухото му.
Никола отстъпи, за да може Рейнар да каже на пленниците да легнат на мръсния под. Когато Крак пое полицая от хватката на Мадлин, Никола каза:
— Е това ако не е изненада.
— Открихме ви — изрече Мадлин, явно доста доволна от себе си.
Никола я изгледа и не можа да каже дали не й отговаря, защото кипи от ярост или просто защото е изтощен. Погледна към Доктор Хал, който се опитваше да прегледа раните на Ронсард, без да обръща внимание на опитите на Инспектора да го отблъсне от себе си.
— Голяма помощ. Сега сме затворени тук шестима.
Мадлин свъси опасно вежди. Тя отвори медицинската чанта, порови в нея и извади един малък, увит в хартия пакет.
— Да не смяташ, че сме дошли тук без да ни е ясно как ще се измъкнем след това?
Никола хвърли гневен поглед към Рейнар, след което попита:
— Какво е това?
— Експлозив. Специалната смес на Кюзар.
Никола въздъхна облекчено.
— Брилянтно! — и взе пакета от нея.
— Пак заповядай, — изрече сприхаво Мадлин.
Тогава Никола видя какво още има в чантата.
— Донесла си една от сферите. Казах ти да ги занесеш в…
— Занесох ги, — прекъсна го Мадлин — Сметнах, че тази може да ни помогне срещу всички тези магии…
— Да ни помогне ли? Как?
Мадлин снижи гласа си до шепот.
— Прави разни работи.
— Какви?
— Магически. Нали видя онези каменни чудовища, дето преследваха хората по целия площад? — Когато той кимна, тя обясни — Превърна едно от тях в камък.
Той взе ръката й и я изведе през вратата на няколко стъпала по-надолу, за да не ги чуват пазачите. Едната му ръка беше непрекъснато върху пистолета, защото знаеше, че не са сами в тези коридори.
— Просто така? И ти не си направила нищо с нея?
— Просто така, — Мадлин махна раздразнено — Никола, този уред е толкова над мен, колкото моя роля в Елегант би била за шивачката ми. Не знам какво направи, но го направи, по собствена воля, без помощ от моя страна.
— Но тя никога преди не е правила нищо, — възропта Никола.
Не беше свикнал да изглежда като глупак и никак не харесваше тази роля. Той извади сферата от чантата и я огледа подробно, доколкото успя на мъждивата светлина. Изглеждаше същата, както винаги, черупка, пълна с лостчета и колелца, които никой не можеше да каже за какво служат, нещо, което можеше спокойно да представлява и детска играчка.
— Тя си седеше на полицата в Колдкорт. Може би никога преди не е чувствала нужда да прави нещо.
Това беше истина. Никола й я подаде обратно и прокара пръсти през косата си, обмисляйки как да приеме това развитие на нещата. Едуар, Едуар, защо не си остана само с науката?
— Сега нямаме време да се занимаваме с нея, трябва да изчезваме оттук.
— Как? — попита Рейнар, който беше слязъл при тях. Беше взел пушката на полицая и Никола си помисли се успокои, че сега са малко по-добре въоръжени.
— Да не би да възнамеряваш да взривиш онзи преградения проход горе в моргата? Всички тук ще разберат къде сме и ще ни причакат от другата страна.
— Знам, точно затова ще минем през отходната канализация. Щом влезем там, можем да се отправим в която посока решим и да излезем на която улица си поискаме. Изобщо няма да могат да предвидят посоката ни.
— Да, идеално. — Ронсард одобри плана.
За един от най-изтъкнатите представители на закона в страната, той изглежда навлизаше във взломаджийството наистина ентусиазирано.
— Тези хора вързани ли ще ги оставим? — попита Хал, докато следваха Никола надолу по стълбището — С онова нещо, което върлува из коридорите?
— Последния път го оставихме залостено зад желязна врата и първо ще му е нужно да намери обиколен път — каза Никола — Освен това, то няма да се качи тук на приземния етаж, докато още сме долу — то иска нас. Крак, бутни тази врата и я заключи.
Никола ги поведе обратно към стената, която опираше до канализацията. Тя се намираше близо до мястото, където коридорът свършваше в катакомбите, което означаваше, че ако нещо ги последваше, щяха да се озоват в клопка. Надявам се, че това отзад действително е канализацията, помисли и, коленичи за да разопакова внимателно пакета и да положи съдържанието му на каменния под. Ако не беше, щеше да предизвика страхотна шумотевица за нищо. Забеляза, че Рейнар и Крак охраняват с оръжията отворения край на коридора. Ако ги откриеха, това щеше да им даде известно време, но всичко зависеше на първо място от правотата на Никола.