Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Защо Макоб изскочи толкова лесно като вероятна възможност?
— Престъпленията на Макоб, както и процесът, са били добре документирани за онова време и това осигури жизненоважна информация за човек с изкривена психика и масов убиец. И преди бях чел тази история, но тя ми помогна особено много преди три години за случая Виконт Марш-Бано, който…
— Режеше главите на хората и ги хвърляше в реката. Да, спомням си го смътно.
— Октав и съучастниците му допуснаха грешката да захвърлят едно от телата под моста Алтер Пойнт, а не в самата река. Наличието на лишей го беляза като част от същия случай, а не като поредния от нещастниците, които намират мъртви всеки ден във Виен. Калта по крачолите на панталона сочеше мястото, където Крайречен граничи с Габардин.
— Да. И аз намерих Валент Хаус.
— Преди мен — Ронсард се усмихна леко — Октав е бил забелязван неведнъж наоколо, от един човек, който от време навреме се явява като мой информатор и който разпознал доктора по описанието. — Изражението му стана многозначително — След сеанса в Габрил Хаус, разбрах, че още някой държи Октав под наблюдение. Когато преди два дни открих Валент Хаус, ми стана напълно ясно, че някой я е открил пръв. Следите, оставени в бързината от съперника ми и това, че леговището е било претърсено щателно, не можеха да бъдат сбъркани. Не бях сигурен дали аз имам противник, но знаех, че Октав има.
Никола не направи коментар. Толкова близо беше. А Ронсард е бил най-много на крачка след него. Каза:
— Сто процента не са те арестували за проникване със взлом във Валент Хаус.
— О, не, — каза Ронсард и махна категорично — Арестуваха ме за проникване в Мондоло Хаус.
Да, точно така. Никола запази безизразна физиономия; оставаха още много неотговорени въпроси.
— Искал си да погледнеш в една малка запечатана стая в едно от подземията. Ако си успял да стигнеш дотам, си я намерил празна, но е имало следи, че доскоро това не е било така.
— Да — Ронсард го наблюдаваше толкова настойчиво, сякаш Никола бе заподозрян, когото разпитваше.
— По същество, стаята принадлежи на Вентарин Хаус, съборена преди години, когато била прокарвана „Херцогска“. Разбрах, че Октав проявява интерес към Вентарин по време на първия сеанс, който наблюдавах. Семейството, чиито покойни роднини тогава безпокоеше той, бяха далечни родственици на Вентаринови и практически единствените такива, останали в града. Октав разпитваше мъртъвците им за местоположението на старата резиденция Вентарин и подземията й. По онова време мислех, че се интересува само от скрити семейни сервизи и други джунджурии. Фактите зазвучаха по-тревожно, чак когато направих връзката с Макоб.
— Да. Преди два века Габар Вентарин е бил Придворен Магьосник на Крал Рожер и е председателствал екзекуцията на Констан Макоб — каза Никола — Разбра ли какво е имало в големия сандък, който е бил взет от помещението?
— Нямам понятие — призна Ронсард и след няколко секунди поклати глава — Можем да си извадим заключението, че този магьосник, който се мисли за преродилия се Некромант Макоб, е имал причини да смята, че в помещението са били складирани останки от тялото на идола му и е пожелал да ги придобие.
— Можем да стигнем до това заключение, — каза неохотно Никола — но можем също така да се почудим защо трупът на известен престъпник е бил погребан в някаква запечатана стая дълбоко под дома на могъщ магьосник, а не някъде на видно място.
— Това никак не е окуражаващо, — съгласи се Ронсард — Каквото и да е било, Вентаринови явно са сметнали, че то е трябвало да бъде скрито и охранявано. А ние трябва да приемем, че противникът ни — магьосник разполага с него от…
— четири дена насам, — подсказа Никола.
Ронсард го изгледа с любопитство.
— Как открих помещението?
— Това беше причината аз и моите приятели да се окажем въвлечени в цялата тази история — отвърна уклончиво Никола — Макар случката да се оказа чисто… съвпадение. — нямаше намерение да казва на Ронсард, че и той и Октав са решили да ограбват Мондоло в една и съща вечер. — Октав сметна, че съм проникнал в стаята преди него и съм взел нещо. Най-странното е, че не съм. Когато влязох в нея, стаята беше празна. Октав искаше да разпитва покойния Херцог Мондоло, предполагам, за да разбере дали е открил приживе стаята и дали не е изнесъл част от съдържанието й, но Херцогинята отказа да му съдейства, — Никола се поколеба — Ти защо влезе с взлом в Мондоло? Херцогинята нямаше ли да ти разреши достъп, ако я беше помолил?