Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Самият експлозив се намираше в малка стъкленица, внимателно уплътнена с корк. Повечето от пакета представляваха принадлежностите за него, включващи дълъг шнур за детонатора и малък секач, за да може зарядът да се постави в стената. Мадлин коленичи до него и каза тихо:
— Кюзар се опита да ми обясни как да го направя сама, ако се наложи, но съм доволна, че не ми се налага.
— Наблюдавай внимателно, в случай че някога ти потрябва.
Никола примижа към стената на слабото осветление като се опитваше да прецени най-доброто място, където да положи заряда. Спря се на една точка между две масивни опорни колони, с надеждата, че ако сгреши, те ще задържат тавана. Искаше да пробие малка дупка, достатъчна, за да премине лесно през нея човешко тяло.
— Ако ти дотрябва помощ, казвай. — обади се Ронсард.
Никола се обърна и видя, че Хал е взел медицинската си чанта от Мадлин и превързва главата на Ронсард. Това беше хубаво; ако минаваха през канализацията, колкото по-малко мирис на кръв около тях, толкова по-добре. Дотук канализацията се бе оказвала вражеска територия; затова Никола се надяваше, че онова, което щяха да сторят, щеше да е изненада за противника.
Мадлин го гледаше, докато той издълба дупка във влажната изронена повърхност на стената.
— Ще ми се развикаш ли по-късно затова, че съм се съюзила с Хал?
Интонацията й издаваше по-скоро любопитство от перспективата, отколкото неприятно предчувствие.
Никола отново хвърли поглед към Инспектора и доктора зад себе си. Те бяха потънали в някакъв техен разговор, но той не можеше да ги чуе. Каза:
— Предполагам, че трябва, макар да не знам дали ще има някакъв смисъл, защото ти просто ще си стоиш, ще кимаш и ще си прехвърляш наум монолога на Камиел. Естествено, аз ще съм свръхкритичното копеле, доколкото всичко това се случи, защото в момент на слабост реших да спася Инспектор Ронсард.
Никола довърши дупката и се пресегна за стъкленицата.
— Спри да дишаш за малко, ако обичаш.
Мадлин задържа дишането си, докато той отмерваше малко количество от прахообразното вещество върху парче амбалажна хартия и внимателно го изсипа в подготвеното място на стената. Когато й кимна, че всичко е наред, тя каза:
— В момент на слабост, така ли?
Никола взе шнура.
— Да. Ще разберем доколко голяма слабост, когато се наложи отново да измъквам всички ни оттук, само че този път от килиите, след като ни осъдят.
Мадлин беше много сериозна.
— Смяташ ли, че ще го направи? Да ни вкара в затвора?
Никола въздъхна. Беше ден на трудните въпроси.
— Ако ти беше на негово място, не би го направила. Ако аз бях на негово място, може би бих го направил, зависи от настроението ми. Не знам.
Мадлин понечи да каже нещо, но вместо това възкликна сепнато. Вдигна сферата от скута си и я погледна.
— Нещо идва.
Никола погледна намръщено към сферата, а след това към празния полутъмен коридор.
— Как разбра?
— Жужи, така прави, когато долови сила. Докосни я.
Никола се поколеба, след което се пресегна и докосна с пръст металната повърхност. Беше необичайно топла и Мадлин беше права, леко резонираше.
— Имаме проблем, — изрече високо Никола, за да привлече вниманието на другите.
Крак изведнъж каза:
— чакай, надушваш ли? Пак е тук.
— Да, — отвърна Рейнар и стисна по здраво пушката — То е.
В следващия миг Никола разбра какво имат предвид. Откъм коридора се носеше отвратителна миризма, същата смрад, която тегнеше във въздуха на мястото, където бяха открили разкъсания надзирател. Той се извърна пак към стената и прикрепи шнура като се насилваше да работи внимателно; нямаше да разполага с време за втори опит.
Мадлин се изправи, все още гледайки във сферата и се приближи до Крак и Рейнар.
— Скъпа, наистина…
— Шът, знам какво правя, — каза Мадлин и добави — По точно, нямам никакво понятие какво правя, но изглежда това нещо има.
Ронсард се изправи с помощта на Хал и каза:
— Това е една от известните или неизвестни сфери на Едуар Виляр. Не съм и предполагал, че някога ще видя една от тях в действие.
— Искрено се надявам да не я виждаме в действие точно сега, — каза Хал — Ние можем ли да помогнем с нещо?