Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
След като покрие всичко, което би могло да я уличи във връзка с бисранските търговски концерни, естествено.
— Възможно е. След като открих Валент Хаус осъзнах колко са опасни противниците ми и също колко са влиятелни техните приятели. — Ронсард придоби саркастично и мрачно изражение. — Това бе сведено до знанието ми от моите шефове и да го кажа по-меко, трябвало да смекча малко разследването си. За да се избегне паниката, разбираш ли.
— Аха.
Никола си пое въздух. Да се смекчи разследване на масови отвличания и убийства, за да се избегне паника. Да съвсем в стила на виенската Префектура.
— Което ни отвежда до Конт Рив Монтес.
— Да. Знае се, че той упражнява известно отрицателно влияние върху Лорд Албие, който понастоящем е фактическият началник на Префектурата, — погледът на Ронсард се изостри — Не се учудвам, че това ти е известно.
Внимателно, напомни си Никола. Много, много внимателно.
— Интересът ми към Монтес е чисто академичен. — каза небрежно.
— Естествено. Но ако оставим всичко това настрана, ние трябва да намерим този магьосник, а за да го намерим, трябва да разпитаме Октав — Ронсард въздъхна раздразнено — За нещастие, когато ме арестуваха, загубих следите му.
Никола се усмихна.
— За щастие аз не съм.
Никола отвори вратата на кухнята и вътре намери събрани всички, повечето прави и вперили поглед в пода, като че ли присъстваха на някакво особено потискащо бдение над мъртвец.
— И какво сте застанали всички така? — настоя да разбере — Какво ви става?
— Всичко наред ли е? — попита Рейнар с необичайна за него деликатност.
— Разбира се. — Никола прокара нетърпеливо пръсти през косата си — Мадлин, ще имаме нужда от консултация относно грим и дрехи за маскировка, а ти, Крак, ще трябва да доведеш Девис, а Рейнар…
— Ще имате? — прекъсна го Хал предпазливо.
— Да. Ние ще имаме. Какво сте ме зяпнали така?
Преди някой да приведе отговора в словесен вид, Ронсард отвори вратата зад Никола. Той с усилие се подпираше на стената и изражението му беше мрачно и решително.
— Не виждам нито една причина да не ви придружа. — изрече едва ли не сърдито.
— Маскиран като какъв? — попита Никола — Сакат, продавач на кибрит?
— Идеално.
— Докато не се наложи да побегнеш!
— Мога да стоя в каретата. — настоя Ронсард.
— И какъв ще е смисълът? — попита раздразнено Никола.
Все едно се разправяше с умалено копие на Мадлин.
— Той е прав, — каза Хал и пристъпи за да хване Ронсард под ръка и да го отведе през хола към салона — Трябва да почиваш, ако искаш да си полезен с нещо. Не можеш току-така да търчиш из града…
Гласовете се отдалечиха, но прераснаха в караница и Никола потри ръце, а мисълта му вече беше заета с предстоящата задача.
— Трябва да направя списък. Кюзар също ще ни трябва.
Докато излизаше от кухнята, дочу ироничния коментар на Рейнар:
— Те това е, сега са двама.
След като задвижи част от нещата и изпрати Крак за Кюзар, Никола откри останалите събрани в салона, вторачени в сферата, която стоеше на възглавничка върху една малка маса. Имаше вид съвсем на антикварна рядкост или някакво украшение. Никола се подпря на касата на вратата и скръсти ръце.
— Как работи? — попита Хал и докосна метала с предпазливо любопитство.
Мадлин погледна към Никола, който помръдна с лека неприязън и каза:
— Не знаем.
— Не знаете? — отвърна като ехо Ронсард.
— Едуар не остави инструкции, — обясни неохотно Никола — Нито една от оцелелите сфери никога не е реагирала на нищо, докато тази превърнала обратно в камък едно от чудовищата, когато нападнало Мадлин. чиста случайност е било, че сферата изобщо е била в нея. Има още две, но едната изглежда е мъртва, а другата не е реагирала на чудовищата.
— И не си сторила нищо, за да я задействаш? — попита Ронсард и погледна настойчиво Мадлин — Нищо ли не усетих?
— Нищо не съм направила, — отвърна леко раздразнено Мадлин — Усетих страшно много неща — страх, гняв, желание да пищя истерично. И преди съм изпитвала тези емоции и никога не съм имала спонтанно магическо изригване. — Тя поклати нетърпеливо глава. — Имам малък магически талант, който никога не съм опитвала да развия насериозно, но съм помагала на баба ми по време на заклинания и знам какво е усещането, когато някое влезе в действие. Това нещо се задейства изключително и само по своя воля.