Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Не — призна Ронсард — Помислих си, че гласът ми е познат, но измина доста време, откакто сме разговаряли за последен път.
— От процеса насам, искаш да кажеш.
Десет години, осем месеца, четиринадесет дни. Никола извърши изчислението автоматично.
— Навярно си разпознал сферата.
— Да. Нея я познах от пръв поглед. Имах намерение по някое време да дойда при да поговорим, ако ти не беше дошъл при мене. — Ронсард се поколеба и каза — От онова време насам на Конт Рив Монтес май нещо хич не му върви?
Никола пусна завесата и се извърна бавно, за да погледне в очите възрастния мъж, седна на перваза на прозореца и скръсти ръце. Изражението на Ронсард беше сериозно и толкова. Никола се усмихна и каза:
— Нима?
— О, да. В последните години той претърпя няколко значителни загуби на пари и собственост. Не достатъчно за да се разори, разбира се, но достатъчно, за да изпита сериозни затруднения. А и тези загуби откъм персонал. Един от главните му финансисти, адвокатът, двама лични слуги, всички изчезнаха безследно.
— Ужасно — отбеляза Никола.
Беше доволен, че Ронсард поне не знае всичко; Монтес беше понесъл далеч по-големи загуби.
— Може да е просто каприз на Съдбата.
— Може. — Ронсард вдигна рамене и потръпна, сякаш движението му причиняваше болка. — Ако не знаех, че адвокатът е и най-долнопробен изнудвач, съсипал не една съдба и станал причина за поне едно самоубийство, че финансистът е бил съучастник в тази операция и че втората професия на двамата слуги е била на главорези и изнудвачи, може би бих имал мотив да направя нещо по този въпрос. Но нещо така и не намерих време.
А от мен се очаква благодарност, така ли? Помисли Никола. Той извърна поглед. Тази игра на котка и мишка не му беше по вкуса, макар че и двамата играеха от позицията на котката.
— Защо наблюдаваше Октав онази вечер в Габрил Хаус?
Ронсард прие смяната на темата с признателност.
— Преди няколко седмици една дама дойде при мен да поиска съдействието ми за някои неща относно Доктор Октав. Майка й му плащала да провежда сеанси и да повиква множество покойни родственици, когато пожелае. Както вече сте предположил, семейството беше доста богато. Започнах да разследвам доктора, но не намерих никакви определени доказателства. Беше извънредно предпазлив. — Ронсард се загледа в пространството помежду им с горчива ярост — Сега си давам сметка, че той е бил предупреден за мен от този магьосник, чиято некромантска дейност той явно подкрепя. Магията дава на престъпника нечестно предимство.
— Има начини за възстановяване на баланса. — каза хладно Никола.
По устните на Ронсард пробегна бегла усмивка и погледът му се развесели.
— Доколкото разбирам, ти си доста добре запознат с тези начини. Но, да продължа, успях да помогна на дамата да убеди майка си да остави мъртвите на мира, но продължих да се занимавам с Октав. Разбрах, че Лейди Еверсет ще домакинства на такъв сеанс и че той по всяка вероятност ще бъде проведен в градината й. Това беше първата ми възможност да наблюдавам отблизо подобен сеанс, без Октав да разбере, че присъствам.
— И аз бях там по същата причина, — каза без да се замисли Никола, след което се смръщи и си напомни да не плямпа много.
Толкова години предпазливост и криене и сега да си говори с Ронсард, все едно му беше близък колега като Мадлин или Рейнар. Преследващите го ненормални магьосници и вампири явно го разстройваха.
— Но не си си давал сметка, че има връзка с изчезванията.
Беше ред на Ронсард да изглежда сконфузен. Той придърпа одеялото към брадичката си с рязко и нервно движение.
— Не, не си давах сметка — каза — Хал беше прегледал три от телата, извадени от реката по различно време и той ми обърна внимание върху лишея. Това е разновидност, която вирее при наличието на магия. Това, както и видът на предсмъртните наранявания, ме накара да повярвам, че някой затваря тези индивиди и ги убива в процес на извършване на некромантия. Забелязах сходството с убийствата на Констан Макоб, извършени преди два века.
Никола се намръщи раздразнено. Той не го беше забелязал, не и до сцената във Валент Хаус, когато това беше станало очевидно. Екзекуциите на Рожер, книгата, която му беше заел Доктор Юбер, беше осветлила допълнително положението. Един от методите, използвани от Макоб, за да примамва жертвите си, се състоеше в това да ги упойва с билкова смес, която причиняваше симптоми в цялата гама от леко объркване до безпричинен ужас. Как е карал жертвите си да я поемат, беше останало загадка за автора, макар че Никола се чудеше дали не беше възможно, щом отровата беше толкова мощна, да бъде абсорбирана през кожата. Това обясняваше объркването и странното поведение на Жил Мюл, описано в таблоида Преглед на Деня, както и защо преди да изчезне повторно, съседите й не са успели да я убедят да си иде в къщи. Навярно по някое време е успяла да се освободи от похитителя си, но отровата е замъглила разсъдъка й и я е направила безпомощна, и той е могъл да я прибере отново. Никола попита Ронсард: