Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Е твърдо решен да ни убие всичките, вярно е, но не за това си мислех. Донатиен е мъртъв, Мадлин. Всичко свърши.
При споменаването на това име, Мадлин инстинктивно погледна към затворената врата.
— Но те не знаят…
— Подозирам, че Ронсард знае. Дали ще предприеме нещо с това знание или не, нямам понятие. Мисля, че не, след като му спасихме живота. А и все още има нужда от помощта ни.
Тя помълча известно време.
— Значи всичко свърши.
— Да.
Тя отклони поглед, сякаш не можеше да повярва.
— Това толкова ли е лошо?
Никола стисна челюст.
— Това означава също и край на плана за Монтес.
Мадлин го погледна изненадано.
— Не се сетих за това. След всичко… не мога да повярвам, че забравих — тя разтърси тревожно глава — Не можем просто да оставим нещата така. Може би…
Беше ред на Никола да извърне поглед. Това, че планът означаваше нещо за Мадлин, беше успокоение, но той не го показа.
— Не можем да продължим с този план. Ронсард ще разбере и това ще обезсмисли цялата работа.
Мадлин закрачи по студения плочест под и понечи да изкаже множество възражения, но размисляше всеки път, когато си отваряше устата. Накрая престана, сложи ръце на кръста си и каза:
— Значи така. Оставяме Монтес да се измъкне?
Не непременно, помисли Никола. Щеше да се наложи сам да убие Монтес. Нямаше да е толкова елегантно като да остави държавата да екзекутира Конта за престъпление, което не е извършвал, но окончателният резултат щеше да е същият, дори ако Никола в крайна сметка не оцелееше. Той каза:
— В името на далеч по-практични цели.
Мадлин му оказа любезността да изглежда по-скоро разтревожена, отколкото скептична. Каза:
— Донатиен би убил Ронсард.
Никола се отблъсна от плота.
— Ти си онази, която се вживява прекалено в ролите си, скъпа. Между другото, Донатиен вече не е в играта. Аз съм.
— Предполага се това да ме доуспокои, така ли?
Никола не можеше да й отговори, затова се направи, че не я е чул и отиде в хола, където застана на отворената врата на салона. Лампите бяха запалени и крак беше запалил в камината огън, който разпръсваше студената влага и правеше стаята почти обитаема.
Покривалата бяха свалени от широкия диван и Доктор Хал се опитваше да се погрижи за Ронсард, който отблъскваше ръката му с язвителни забележки относно лекарите, които смятали услугите си за неоценими; Хал отбиваше сарказма с опита от дългогодишната практика и продължаваше да обработва раните на Инспектора. Рейнар се беше облегнал на полицата над камината и ги наблюдаваше. Никола изчака Хал да свърши и да прибере обратно съдържанието на лекарската си чанта, след което срещна погледа на Рейнар.
— Искам да разменя няколко думи с Инспектора насаме, ако обичате.
— Разбира се — изрече непринудено Рейнар и махна на Доктор Хал да го последва вън от стаята. Хал излезе, но изражението му беше тревожно; Рейнар също се безпокоеше, макар че само човек, който го познаваше добре, би различил това на лицето му. Никола се засмя тъжно наум. Значи Рейнар се притесняваше и за линията на поведение, която Никола щеше да предприеме спрямо новите им съюзници.
Единственият, който не изглеждаше разтревожен, беше самият Ронсард, който се усмихваше насреща му с очакване, докато той затваряше вратата след Рейнар и Хал. Ронсард все още беше блед, окото му беше отекло и на челюстта му имаше жестоко охлузване, но с превързаната рана на главата и почистената засъхнала кръв, изглеждаше значително по-добре. Той каза:
— Та какво казваше?
Никола се поколеба, но да го убиеха, не можеше да разбере какво има предвид Ронсард.
— Извинявай?
— За магьосника, който бил толкова дълбоко замесен в тази афера. Все още обменяме информация, нали?
Ронсард продължаваше разговора, започнат, когато бяха навлезли в затвора все едно последвалите битки изобщо не се бяха случили или не бяха означавали нищо. Ами, можеше и да е така. Никола каза:
— Казвах, че е много възможно да си вярва, че е Констан Макоб. Но вие вече сте го разбрал.
Ронсард поклати глава.
— Млади човече…
Никола се опита да потисне изблика на раздразнение и изгуби битката.
— Знаете името ми, сър, не се правете, че не е така.
Моментът не беше подходящ за маскаради.
— Тогава Валярд.
Но Инспекторът млъкна за известно време и само наблюдава многозначително Никола.
— Доколкото съм чувал, си имал намерение да станете лекар. — каза накрая.
— Някои събития ми попречиха.
Никола отиде до прозореца и повдигна прашната завеса от дамаска само колкото да погледне какво става на улицата.
— Онази нощ в Габрил Хаус те познах, но си мисля, че ти не ме позна.