Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Почти привършвам.
Никола разви шнура и бързо опакова остатъците от материалите, макар да се надяваше, че няма да им потрябват отново. Хал се приближи да му помогне и да сложи пакета обратно в лекарската си чанта. Докато се изправяше, за да каже на останалите, че е готов, Никола го чу.
Дращене, като големи нокти по камъка, придружено от съскане, отекващо в коридора. Мадлин и Рейнар се спогледаха, а Крак замръзна с насочен пистолет в очакване на нещото.
То може да се окаже доста голямо, помисли Никола, и да не е успяло да мине през всички онези врати. Но надали беше могъщо, колкото последното Изпратено, иначе досега всички щяха да са мъртви. Навярно е било голям удар за врага им — магьосник, да загуби такова количество магическа сила, погълната от Великото Заклинание, което защитаваше къщата на Мадел. Каквото и да беше, те още не го виждаха, но това не означаваше, че не беше наблизо. Досега беше успяло да убие доста въоръжени хора. Той разви докрай шнура, пристъпи близо до останалите и го положи на пода. Това му остави на разположение около седем метра. Не беше сигурен, че ще е достатъчно, но не можеше да става и дума да отидат по-нататък в коридора. Никола каза:
— Готов съм да паля фитила. Когато избухне, съществото може да ни се нахвърли.
Ронсард се долепи до стената и каза:
— Нямаме избор.
— Знам, — опита се да изрече спокойно Никола и посегна за свещта.
Мадлин изведнъж изкрещя и Никола вдигна поглед, за да види, че коридорът отпред и станал черен, все едно по него се спускаше облак. То запали фитила и извика:
— Всички долу!
Експлозията беше шокираща и далеч по гръмка, отколкото беше очаквал. Той се изправи с гръб до стената, навел глава, с гръб посипан с каменни отломки. Вдигна поглед, полузаслепен от праха и дима и попита:
— Всички добре ли са?
чуха се отговори и някаква мъчителна кашлица.
Никола се наведе и затърси свещта, издухана от взривната вълна, след което отново се изправи. Разтърси глава, което никак не помогна на звъненето в ушите и пак се долепи до стената. Ни виждаше нищо от застиналия във въздуха прах и тъмнината и затова заопипва за отвора в стената. Спъна се в някакъв изхвърлен от експлозията камък и едва не пропадна в дупката. Беше висока до гърдите му и по-голяма, отколкото беше очаквал; камъкът се бе оказал по-тънък, отколкото изглеждаше. Добре поне, че не срутих тавана отгоре ни.
— Насам! — извика
Останалите успяха да го намерят, когато отново запали свещта. Всички бяха покрити с тухлен прах, лицата им бяха почернели от дима и той предположи, че изглежда също толкова зле.
Мадлин държеше пред лицето си нечия носна кърпа, стиснала здраво сферата под мишница.
— Вече не жужи толкова силно, — докладва тя — Онова навярно се е изплашило от експлозията.
— Поне засега, — съгласи се Никола.
Прахът се уталожваше, подпомаган от влагата откъм канализацията. Той вдигна свещта. През зиналата в стената дупка виждаше широк тунел със сводеста горна част, облицован с грапави каменни плочи. От двете страни имаше издатини и между тях течеше тъмна вода. Тази вода вонеше и миризмата буквално го удари в стомаха. Той наведе глава и прекрачи през дупката.
Крак го последва и попита немногословно:
— Вампирите?
Никола опипа с ботуш хлъзгавата повърхност.
— Не виждам такива.
— Ти и последния път не ги видя.
В коридора се развиваше лека препирня, защото Хал и Ронсард се опитваха да убедят Мадлин да е следващата, а тя протестираше:
— Не, аз съм със сферата. Ще мина последна, за ви прикривам.
— Джентълмени, няма смисъл да спорите с нея, — каза им мрачно Никола.
Той помогна на Ронсард да прекрачи дупката и отстъпи, за да направи място на Хал.
Рейнар разреши проблема на Мадлин като я хвана през кръста и я вдигна през дупката, след което прекрачи подире й.
— Ако беше видял какво направи в алеята, — казваше тя, — щеше да разбереш какво имам предвид. Реагира на наличието на магия — Мили Боже, каква смрад.
— Половината затвор вече знае къде сме, — напомни им Рейнар. — Накъде?
— Насам, — каза Никола и тръгна покрай издатината.
Канализацията вървеше приблизително на изток, към реката. Надяваше се, че няма да им се наложи да стигнат чак дотам. Не разполагаха с много време преди полицаите да локализират шума от експлозията и да се изсипят тук долу по следите им. Щяха да са в безопасност само до първите две улици. За щастие навън се стъмваше и надали някой щеше да обърне внимание на хора, излизащи от канализационна шахта, след всички странни неща, които се бяха случили днес в тази част на града.
— Сферата отново жужи. — каза Мадлин, останала без дъх от вонята и от усилието, с което пристъпваше по хлъзгавите камъни с дългата си пола.