Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Онова същество явно не се е побояло достатъчно дълго.
Прекрасно, помисли си Никола. Може да поспре да изяде някой друг полицай. Не смяташе, че това е много вероятно; то без съмнение преследваше единствено тях.
Продължиха напред с редки ругатни, които бележеха от време навреме нечие подхлъзване. Канализацията представляваше дълъг тунел, чезнещ в мрака, докъдето стигаше светлината на свещта. Под Виен имаше буквално километри канализационни канали, някои нови и леснопроходими за работниците и количките им за почистване и лодките, други стари и толкова задръстени, че бяха станали почти непроходими дори за водата. Имаха късмет, че това беше един от новопостроените канали.
В зловонния въздух се дишаше трудно, но Никола усети, че миризмата на плъхове става все по-наситена, въпреки че тунелът изглеждаше странно празен откъм въпросните гризачи. На места издатината ставаше по-тясна и Никола хвана Мадлин за ръката за да я подкрепя и за да е по-спокоен за себе си. Тя беше съсредоточила вниманието си основно върху сферата.
Жуженето на сферата се усилваше; Никола вече го чуваше. Мадлин я беше стиснала нервно; беше свалила ръкавиците си и голите й ръце оставяха влажни следи по металната повърхност. Отчетливата миризма на плъхове ставаше все по-наситена, съчетана със зловонието на мръсотията във водата отдолу и правеше невъзможно нормалното дишане. Сега имаше значение единствено доколко съществото беше интелигентно и доколко се страхуваше от сферата, осъзна Никола.
— Докъде ще стигнем? — попита пресипнало Мадлин.
— Достатъчно далеч, — отвърна й Никола — Срамота ще е след всичко това да се озовем пред Префектурата или пред стените на затвора.
Мадлин се изсмя и се закашля от повечето поет въздух. А дори да успеем да избягаме от всичко онова, което ни преследва, не е изключено да умрем от вонята, помисли си Никола.
— Ник, — изрече внезапно Рейнар — зад нас има нещо.
— Движи се, — каза Никола.
Той хвърли поглед назад и зърна сянка, придвижваща с в чернотата, нещо което можеше да е зрителна измама или игра на въображението. Но знаеше, че е съвсем реално.
Измиха още може би двадесет метра по канала, когато Никола каза:
— Достатъчно се отдалечихме.
Той беше броил стъпките и дори при голям толеранс, вече трябваше да са поне на две пресечки източно от затвора.
— Търсете изход.
— Слава Богу, измърмори Рейнар зад него. — Вече си мислех, че ще отидем чак до реката.
— Тук горе има стълба, — каза Хал.
Никола надникна в тъмницата отпред и тогава изведнъж я видя сам.;
Подаде свещта на Хал и застана под стълбата, която водеше до кръгъл метален капак в сводестия таван. Това беше място, откъдето работниците в канализацията можеха да влизат от улицата.
— Рейнар, погледни, ако обичаш, дали сме на правилното място.
— Приемам, че под неправилно място се разбират дворът на затвора или стъпалата пред сградите на Правосъдието.
Рейнар подаде пушката на Никола и се хвана за най-долната извивка на стълбата, след което се набра по нея. Никола се обърна назад в посоката, откъдето бяха дошли и ръцете му се изпотиха върху оръжието. чу стърженето на тежкия метален капак върху паважа отвън, след което тунелът внезапно бе облян от дневна светлина. Стори му се, че някакво очертание се отдръпва обратно в сянката. Обхвана го ненадейно убеждение, че онова се е променило и е приело форма по-подходяща за зловонната подземна река.
— По бързо! — процеди със стисната челюст.
— Улица „Граси“ — каза отгоре Рейнар, — Хайде!
Хал пристъпи като почти носеше Ронсард и Никола осъзна, че Инспекторът е в далеч по-лошо състояние от преди. На бледата дневна светлина лицето му изглеждаше сиво и той се задъхваше. Той е стар, помисли изведнъж Никола. Не беше млад и когато умря Едуар, но не съм си давал сметка колко е стар всъщност… Хал се изкачи достатъчно нагоре, за да подаде чантата си на Рейнар, след което се наведе, за да подхване Ронсард, с усилие, породено единствено от волята. Нямаше да стане бързо. Никола каза на Крак:
— Помогни им.
Крак се поколеба и Никола го бутна.
— Иди да им помогнеш, по дяволите.
Крак прибра пистолета в джоба си и избута Ронсард, след което се качи след него.
Никола погледна назад към канализационния тунел. чернилката се приближаваше и ставаше почти осезаема.
Мадлин се взря в сферата и изрече напрегнато:
— Тръгвай.
Никола я хвана за ръката.
— Мадлин, не искам да се караме…
Тъмнината се люшна към тях и закри светлината на деня откъм отвора над тях и в същия момент ослепително бял пламък избухна с мощта на бомбена експлозия. Мадлин извика и и двамата бяха отхвърлени към хлъзгавата стена.