Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Егвийн изпита леко раздразнение от собствения си кон. Името му беше Дайшар — „Слава“ на Древния език. Би предпочела да язди Бела, рунтавата ниска кобила, не много по-стройна от коня на Сюан, с която навремето бе тръгнала от Две реки. Понякога си мислеше, че сигурно прилича на кукла, кацнала на гърба на кон, който можеше да мине дори за боен, но на Амирлин се полагаше да язди прилично животно. А не някакви си рунтави селски кончета. Макар да си беше наложила сама това правило, се чувстваше ограничена като последната новачка.
— Очаквате ли някаква съпротива напред, лорд Брин? — попита тя.
Той я изгледа косо. Същото го бе запитала веднъж преди да потеглят от Салидар, и втори път, докато пресичаха Алтара. Не чак толкова много, че да предизвика подозрения у него, поне според нея.
— Муранди е като Алтара, майко. Съседи, които са заети непрекъснато със заговори един срещу друг или с открити вражди, така че не могат да се обединят за нищо, освен при война, а и тогава — не съвсем. — Тонът му беше сух. Беше служил като капитан-генерал на гвардията на кралицата в Андор и години наред бе участвал в погранични схватки с мурандийците. — Но в Андор ще е друга работа, боя се. За там не ми се мисли.
Егвийн едва сдържа гримасата си. Андор. Преди той просто й беше отвръщал с „не“. Тук сега бе краят на Кумбарските хълмове, някъде южно от Люгард, главния град на Муранди. Дори да имаха късмет, границата на Андор отстоеше поне на десет дни път.
— А когато стигнем Тар Валон, лорд Брин? Как смятате да завземете града?
— Никой досега не ме е питал за това, майко. — Преди малко тя само си беше помислила, че гласът му е сух. Сега наистина беше сух. — Докато стигнем до Тар Валон, ако е волята на Светлината, ще разполагам с два до три пъти повече мъже от сега. — Егвийн трепна при мисълта, че ще трябва да плаща на толкова много войници; той като че ли не го забеляза. — И ще мога да обсадя града. Най-трудното ще е да се намерят кораби, за да ги потопим и да блокираме Северния пристан и Южния пристан. За островните градове пристанищата до голяма степен са ключовете към тях, майко. Тар Валон е по-голям от Кемлин и Кайриен, взети заедно. Но спре ли да пристига храната… — Той сви рамене. — По-голямата част от войниклъка е чакане, когато не сме в поход.
— А ако не съберете толкова много войска? — Никога не си беше помисляла, че всички тези хора ще гладуват, жени и деца. Всъщност досега май не се беше замисляла за нищо освен за Айез Седай и войниците. Как можеше да бъде толкова глупава? Видяла бе с очите си плодовете на войната в Кайриен. А Брин сякаш го приемаше толкова леко. Но от друга страна, той беше войник, а за войниците оскъдицата и смъртта сигурно бяха ежедневие. — Ако разполагате… да речем… с толкова, колкото сега?
— Обсада ли? — Явно част от думите им най-сетне бяха пробили унесеността на Миреле. Тя сръга коня си напред. — Артур Ястребовото крило е обсаждал Тар Валон цели двадесет години и се е провалил. — Миреле изведнъж осъзна, че може да я чуят чужди уши, и сниши глас, но продължи все така жлъчно: — Да не би да смятате да ни накарате да чакаме двадесет години?
Гарет Брин все едно не забеляза жлъчта й.
— А вие да не би да предпочитате пряк щурм тутакси, Миреле Седай? — Все едно че я попита дали иска чая си сладък, или горчив. — Някои от пълководците на Ястребовото крило са го опитвали, но хората им били изклани до крак. Никоя армия не е успявала да пробие стените на Тар Валон.
Това не беше съвсем вярно и Егвийн го знаеше. По време на Тролокските войни армия предвождани от Властелини на ужаса тролоци всъщност бе успяла да проникне с щурм и да опожари част от самата Бяла кула. В края на Войната на Втория Дракон армия, опитала се да освободи Гуаир Амалазан преди да бъде опитомен, също бе стигнала до Кулата. Миреле обаче не можеше да го знае, още по-малко Брин. Достъпът до тези секретни хроники, скрити дълбоко в библиотеката на Кулата, бе забранен със закон, самият той също таен. Разкриването на съществуването както на хрониките, така и на закона се считаше за измяна. Сюан твърдеше, че ако човек можел да чете между редовете, можел да улови намеци за неща, които не били записани дори там. Айез Седай бяха много добри в криенето на истини, когато решаха, че е необходимо, дори от самите себе си.
— С тези около сто хиляди, с които разполагам сега — продължи Брин, — ще бъда първият. Стига да мога да блокирам пристанищата. Пълководците на Ястребовото крило така и не са успели да го направят. Айез Седай винаги са вдигали железните вериги навреме, за да попречат на корабите да влязат в устията на заливите, и са ги потапяли преди да стигнат плитчините и да попречат на търговията. Така си осигурявали храна и продоволствие. Все ще стигнем и до вашия щурм, но не и преди градът да изнемощее, ако бъда оставен да си свърша работата както си знам. — Гласът му продължаваше да е… съвсем обикновен. Като на човек, обсъждащ предстояща разходка. Гледаше Миреле и макар тонът му да не се промени, напрежението в очите му беше доловимо дори зад предпазителя на шлема му. — А всички вие се съгласихте, че ще ме оставите сам да решавам, щом става дума за войската. Няма да си хабя хората за нищо.