С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Джейд, досега не съм ти се месила в личните работи. Ако беше така, преди години щях да ти кажа да се омъжиш за Ханк Арнет. Никога не съм си позволявала да те съветвам какво трябва да направиш.
— И защо сега да променяме нещата?
Възрастната жена не обърна внимание на сарказма и настоятелно прошепна:
— Зарежи това.
— Какво да зарежа?
— Джейд, не съм толкова глупава. Ти не си избрала Палмето за завода ТексТил току-така. Защо ще се връщаш към мястото с неприятни спомени, ако не искаш отмъщение?
Тя стисна ръцете на Джейд.
— Твоите постижения са достатъчна отплата. Ти преодоля всички пречки по пътя си. Имаш Грейъм, който те обича много. От какво повече се нуждаеш? Остави ги.
— Не мога, Кети! — Тя не се опита да отрича обвинението й. — Чаках години този момент. Сега няма да се оттегля!
— Страхувам се за теб. Тази работа е разрушителна. Може да те съсипе, преди да успееш да ги унищожиш.
— Аз не искам да ги унищожавам. Ако исках, щях да ги убия преди петнадесет години. Минавало ми е през ума. — Поклати глава. — Но това би било по-лесния начин. Не, ще ми се да загубят най-скъпото си нещо, както аз загубих невинността и любимия си. Да ги лиша от мечти, както те ме лишиха.
— Освен всичко, искам отмъщение за смъртта на Гари. Те го убиха, Кети! Все едно че поставиха пистолет до главата му и натиснаха спусъка. Няма да се успокоя, докато не платят скъпо за живота му.
Тонът й се смекчи, стана тъжен.
— Той беше такъв идеалист! Мечтаеше един ден да разгроми Пачетови, да спре икономическата им тирания в Палмето. Те ограбват бедни, беззащитни и слаби жертви, каквато бях и аз преди петнадесет години. За тях няма закон и съвест и ще продължават да измъчват и потискат хората от този град, докато някой не ги спре. — Лицето й отново придоби суров и решителен израз. — Работих през цялото време за тази кауза. Не мога да се откажа!
Кети замълча, после погледна Джейд умолително.
— Разкажи на Грейъм какво ти се е случило. Ако те са толкова подли наистина, ще се отбраняват. Могат да те манипулират чрез него. Обясни му, преди някой да те изпревари.
Джейд осъзнаваше мъдростта в думите на Кети, но помнеше как Велта й прехвърли отговорността за самоубийството на баща й. Ако разкажеше на Грейъм за изнасилването, той можеше погрешно да поеме върху себе си вината за съществуването си. Не желаеше да обременява сина си за цял живот.
— Не, Кети! Той не трябва никога да разбере!
Въпросът дали Грейъм има право да кара колело до обекта и обратно бе временно отложен, защото Дилън замина да търси няколко сигурни помощник-предприемачи.
— Той ме помоли да наглеждам дали Лонър има вода и храна, докато отсъства — обясни Джейд на сина си, като се върна вечерта от работа. — Няма смисъл да ме питаш можеш ли да идваш, или не. Ще обсъдим темата, щом господин Бърк се върне.
Грейъм беше съкрушен.
— И кога ще стане това? След сто години?
— Той каза две седмици.
— Сто години — предъвкваше той мрачно.
Не беше доволен от развитието на събитията, но Джейд тайно се радваше. Не можеше лесно да се отърве от вниманието на Кети. Тя бе толкова всеотдайна в плановете си и същевременно простодушна, че не можеше да предвиди какви контраатаки предприемат Пачетови и Хъч. След градското събрание се бяха покрили. Самият факт бе подозрителен. Без съмнение крояха нещо. Докато не разбереше какво, не можеше да се отпусне за момент дори. Не й се щеше Грейъм да се разхожда насам-натам из града.
Въпреки отсъствието на Дилън, работата на обекта продължаваше. Беше определил багериста за временен ръководител. Тъй като критериите на Дилън бяха високи, Джейд се доверяваше на точната работа на човека, но се чувстваше по-сигурна и спокойна, когато Бърк бе наоколо.
Бяха се превърнали почти в туристически обект, привличайки стотици любопитни зяпачи. Почти не минаваше ден, без Джейд да даде интервю за пресата. Лола Гарисън, журналистка на свободна практика от Чарлстън, прекара почти цял ден при нея. Пишеше статия за завода ТексТил за неделното издание, разпространявано от няколко основни вестника по целия Юг.
Пролетта постепенно преминаваше в лято. Дните нарастваха. Една вечер Джейд реши да поработи, след като изкопните бригади изключиха машините и си тръгнаха. Задълбочена в работа, тя загуби представа за времето и вдигна глава чак когато Лонър започна да лае отвън.
Радостни тръпки преминаха по тялото й. Дилън се връща, помисли си тя. Но стъпките не бяха много тежки, а и Лонър не лаеше като за приятел. Вратата на фургона се отвори.
— Здравей, Джейд.
— Дона Ди! — Беше шокирана да види старата си приятелка, но се успокои, че посетителят не е опасен.