Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Наистина искам да видя всичко това.
Искаше й се да види и малкото момче, буйно като жребче, изтъкано от енергия и различни интереси. И си помисли с радост за оформящото се в нея дете, което един ден сигурно щеше да споделя любовта си към лова със соколи.
Стигнаха до малката къщичка, разположена в края на една полянка, оградена от високи тъмни борове, когато ранният зимен здрач вече беше боядисал всичко в сиво.
През прозорците на покритата със слама постройка струеше светлина — златен лъч, обещаващ топлина и гостоприемно посрещане. Когато наближиха, насреща им излая куче — черно-бялото коли вирна за момент неподвижно опашка, след което започна да описва с нея големи кръгове. Явно беше познало Джони.
Полуорт, с димяща в устата си лула, излезе навън, за да види кои са посетителите му. Той присви очи в полумрака, но щом зърна младия мъж, махна с ръка.
Бяха спасени.
Почти толкова висок, колкото и Джони, Полуорт беше здравеняк, с едър кокал, а червената му коса с годините беше изсветляла и добила пясъчен цвят. Осанката му обаче беше все още изправена, а когато прегърна Джони, през вдигнатите му ръкави се видяха добре оформените мускули на ръцете му.
Джони свали Елизабет от коня.
— Полуорт, искам да се запознаеш с жена ми, Елизабет. — По нецеремониалното представяне тя разбра, че двамата бяха много близки.
— Добър вечер, госпожо — отвърна учтиво възрастният мъж, кимайки неумело с глава. — Значи вече си женен — обърна се той към Джони с широка усмивка на лицето. — И изглеждаш наистина щастлив.
— Наистина съм щастлив — отвърна искрено младият мъж, напомнящ на малко момче, хванало се за ръката на баща си.
— Но явно не си тръгнал на разходка за удоволствие — продължи Полуорт. Погледът му премина подред върху двата натоварени с провизии коня и след това се спря отново на Джони. — Покани дамата си вътре, момче, докато закарам конете в конюшнята.
— Отиди да помогнеш, Джони — предложи Елизабет. — Със сигурност бих могла да измина сама няколко стъпки, за да вляза в къщата.
— По-добре влез с нея, Джони… стъпалата са високи, правени са за мъже. Пък… после ела да ми помогнеш, ако искаш.
— Много е симпатичен — каза Елизабет, след като влязоха в каменната къща. — Хайде, отивай, напълно съм способна да не скучая, когато съм сама.
— Няма да се бавя.
Джони огледа чистата стая, служеща за кухня и всекидневна.
— Седни на стола на Полуорт, за да си по-близо до огъня.
Тя постоя права известно време, оглеждайки удобната стая, миришеща на тютюн за лула. Огънят пращеше. Подредбата беше простичка, предназначена за едри мъже; дъбова маса, четири стола с високи облегалки, висок дърворезбован бюфет, заемащ по-голямата част от стената. Камината се използваше и за готвене, въпреки че медната пещ от едната й страна издаваше женско присъствие. Това беше шведска мед, от най-доброкачествената, лъсната до блясък. Освен мириса на тютюн и бор ясно се долавяше и уханието на печащи се питки. При тази мисъл устата й се напълни със слюнка и тя се усмихна. Все още се учудваше на промените, станали с нея във връзка с предстоящото майчинство.
Два порядъчно износени дивана бяха разположени от двете страни на камината, но симетрията им се разваляше от стола с висока облегалка, сложен точно срещу огъня. Скъпата, някога фина материя на дамаските говореше, че най-вероятното първоначално местонахождение на диваните е било в Голдихаус. Но макар и овехтели, цветът им все още беше наситено яркочервен. Елизабет се възползва от съвета на Джони и се отпусна на стола на Полуорт, за да се постопли пред огъня, като от време на време ставаше, за да види какво става с печащите се питки. Нямаше никаква представа от готвене и печене, но поне щеше да разбере, ако започнеха да изгарят.
За щастие мъжете се върнаха, преди да се наложи да изважда кръглите хлябове от фурната, защото не беше убедена, че ще успее да извърши този подвиг.
Полуорт измъкна препечените самуни с помощта на лопата във формата на сърце и с дълга дръжка, която грабна от гредите над главата си в мига, в който влезе в стаята.
— Брашнени питки — каза Джони с видимо задоволство.
Следващата седмица беше изпълнена с простички удоволствия, които не можеха да бъдат помрачени нито от факта, че едва се бяха измъкнали от преследвачите си, нито от неизвестното им бъдеще. В Денс Форист те забравиха, че извън закрилящата ги гора съществува един враждебен свят; в простичкото си щастие можеха временно да не мислят за цената, определена за главата на Джони. И в случаите, когато Джони забравеше за задълженията си като господар на Рейвънсби, единственото му желание беше двамата с Елизабет да останат да живеят в това изолирано място, отделени от злобата на света и да отгледат в мир детето си.