Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Всяка сутрин, след като закусеха спокойно, те отиваха да ловуват със соколи. Елизабет седеше на едно износено персийско килимче върху ветровития хълм, а двамата мъже се наслаждаваха на любимото си занимание. Джони и Полуорт ловуваха с диви соколи, уловени още като малки, вместо с ослепени. Те бяха добри ловци, научили изкуството и желанието да преследват дивеча още от родителите си. Птиците представляваха изключително красива гледка, когато се освобождаваха от каишките си и започваха да се издигат нагоре, в началото бавно, в по-широки кръгове, после по-бързо, отнасяни все по-нагоре и по-нагоре от мощните си криле. Някои отлитаха до височина четвърт миля и изглеждаха малки като лястовички. След това замираха за миг, набелязваха жертвата си, обръщаха се и се насочваха стремително с главата надолу.
През тези студени зимни утрини Елизабет започна да разбира удоволствието, което Джони изпитваше от това хоби. Гледаше удивена как гордите птици се подчиняваха като кутрета на заповедите на двамата мъже.
След като се върнеха в каменната къщичка, двамата с Джони помагаха на Полуорт да храни птиците, които възрастният човек отглеждаше в двора си. Кокошките вече подготвяха полозите си за пролетните люпила. Елизабет започна да открива нова страна от характера на мъжа си, за която преди дори и не беше подозирала. Превъплъщението на любезния благородник и смел предводител в стопанин разкриваше още едно лице на сложната му личност. Поправяше бързо и умело курниците, заковаваше на място дървените пръчки с учудваща бързина и сръчност, като че ли от години се занимаваше със собствената си ферма. Грижеше се опитно за птиците, пъхаше бавно и спокойно ръка в клетките, докато пръстите му докоснеха крайните кокошки. А близостта между Джони и възрастния мъж разкриваше част от детството му. Той слушаше за всичко самотния ловец, но не от любезност, а заради дълбоката си привързаност към него. Полуорт дори сядаше начело на масата, докато се хранеха, и разпределяше порциите, както се полагаше на господаря на дома.
Елизабет започна да придобива някакви начални кулинарни умения по време на престоя им в Денс Котидж. Полуорт се съгласи да й покаже как да меси питки. Когато оформи първото си хлебче и застана гордо с изцапано от брашното и от саждите лице, с блестящи на челото и капки пот от горещината, идваща от огъня, двамата мъже я обсипаха със сърдечни поздравления. Изядоха горещите питки с масло и сладко от сливи. Най-убедителният комплимент за начинаещата готвачка беше фактът, че от хлебчетата не остана нищо.
Елизабет се чувстваше изпълнена със задоволство, въпреки че подвигът й всъщност беше ежедневие за хиляди жени в Шотландия.
Спяха в една от двете тавански стаички — в огромно легло, разположено между стената и прозореца. Вграден шкаф със странна форма, за да се побере под ниския таван, им даваше възможност да приберат дрехите си, а малка камина поддържаше топлината и уюта в стаичката им.
— Виж тези инициали — каза една сутрин Джони, докато лежаха под натъпкания с гъши пух юрган и посочи към гредите точно под вратата. — Бях на осем години, когато ги издълбах. Трябваше ми цял ден, за да ги направя достатъчно дълбоки, тъй като дървото е много твърдо.
— Разкажи ми какъв си бил на осем години — помоли Елизабет; искаше й се да опознае това момче, което никога не беше виждала.
Той вдигна леко рамене, премествайки облегнатата върху тях глава на жена си.
— Не знам… задавал съм много въпроси, предполагам. Исках да науча всичко, което знаеше Полуорт.
— Роби идвал ли е тук?
— По-късно идваше… но не за толкова дълго като мен. Мама умря, когато Роби беше на четири години и след това започнахме да пътуваме много.
Джони умишлено не спомена, че беше умряла при раждане, заедно с детето.
— Татко се занимаваше с търговия, така че не беше нещо необичайно да прекарваме дълго време на Континента.
— От какво умря майка ти?
— Не си спомням — излъга той, страхувайки се да не предизвика съдбата, пък и не искаше да плаши Елизабет. — Някаква треска.
И той взе ръцете й в своите.
— А ти на колко години беше, когато загуби майка си? — попита я на свой ред той.
Доколкото знаеше, Годфри не се беше оженил повторно, бе предпочел да има любовници вместо втора съпруга.
— На две. Не си я спомням изобщо. Дойката ми зае мястото й. — Тя се усмихна на появилите се по-приятни спомени. — През оня ден в Харботъл ти ме отвлече от училището на старата ми дойка. За миг те помислих за някои ангел, когато се появи така внезапно в гостната в свещенически одежди.