Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Разбира се, смятах да го направя, скъпа — каза той, — но сър Уолтър ме задържа и не можах да отида никъде.
— Вината е изцяло моя — побърза да се намеси сър Уолтър. — Имаме проблем с блокадата. Случаят е съвсем обичаен и аз го обсъждах с мистър Стрейндж, като се надявах той и мистър Норел да ни помогнат.
— И можете ли да помогнете? — попита Арабела.
— О, мисля, че да — отвърна Стрейндж.
Сър Уолтър обясни, че британското правителство е получило сведения от разузнаването за френски кораби, около десет на брой, които са пробили британската блокада. Никой не знаеше накъде са отплавали и какви са намеренията им. Освен това правителството не знаеше къде да намери адмирал Армингкрофт, който би трябвало да възпрепятства пробива на блокадата. Адмиралът и флотилията му от десет фрегати и два линейни кораба бяха изчезнали — вероятно бяха тръгнали да преследват французите. В Мадейра понастоящем се намираше един обещаващ млад капитан и ако Адмиралтейството успееше да научи какво става и къде, щеше да възложи на капитан Лайтууд командването на четири или пет кораба и да го изпрати на мястото на събитията. Лорд Мългрейв попита адмирал Грийнуакс какво смята, че трябва да се направи, адмирал Грийнуакс се обърна към министрите, а министрите предложиха незабавно да се посъветват с мистър Стрейндж и мистър Норел.
— Не искам да оставате с впечатлението, че Адмиралтейството е съвсем безпомощно без мистър Стрейндж — каза сър Уолтър усмихнат. — Те направиха каквото можаха. Изпратиха един чиновник, мистър Петрофакс, в Гринуич, за да се срещне с приятеля от детинство на адмирал Армингкрофт и да го попита, след като най-добре познава характера на адмирала, какво според него е направил той при тези обстоятелства. Но когато мистър Петрофакс пристигнал в Гринуич, намерил приятеля от детинство на адмирал Армингкрофт пиян в леглото и не бил сигурен дали този приятел изобщо е разбрал въпроса му.
— Норел и аз със сигурност ще успеем да предложим нещо — каза Стрейндж замислен, — но ми се струва, че трябва първо да видя карта на мястото.
— У дома разполагам с всички необходими карти и документи. Един от слугите ми ще ги донесе днес на „Хановер Скуеър“ и може би ще бъдете така любезен да поговорите с мистър Норел…
— О, но можем да го направим още сега! — предложи Стрейндж. — Арабела няма нищо против да почака малко! Нямаш нищо против, нали? — обърна се той към жена си. — Имам среща с мистър Норел в два часа и мисля, че ако веднага му обясня проблема, можем да бъдем готови с отговора още преди вечеря.
Тъй като беше мила, покорна жена и добра съпруга, Арабела временно изостави всички мисли за новите си завеси и увери господата, че при тези обстоятелства няма нищо против да почака. Уговориха се мистър и мисис Стрейндж да придружат сър Уолтър до дома му на „Харли Стрийт“.
Стрейндж извади часовника си и го погледна.
— Двадесет минути до „Харли Стрийт“, четиридесет и пет минути за запознаване с проблема. После още петнадесет минути до „Сохо Скуеър“. Да, имаме достатъчно време.
Арабела се разсмя.
— Той не винаги е толкова прецизен, уверявам ви — каза тя на сър Уолтър, — но във вторник закъсня за среща с лорд Ливърпул и на мистър Норел не му стана никак приятно.
— Вината не беше моя! — запротестира Стрейндж. — Бях готов да изляза навреме, но не можах да намеря ръкавиците си.
Шеговитото подмятане на Арабела за неговата неточност продължи да го измъчва и през целия път до „Харли Стрийт“ той гледаше часовника си, сякаш се надяваше да открие някакъв недостатък в хода на времето, който досега не е забелязал и който да го оневини. Когато наближиха, Стрейндж реши, че го е открил.
— Ха! — изведнъж възкликна той. — Разбрах какво има. Часовникът ми е неточен!
— Не мисля — каза сър Уолтър, извади своя часовник и го показа на Стрейндж. — Точно дванадесет часа е. Моят показва същото.
— Тогава защо не чувам камбаните? — попита Стрейндж. — Ти чуваш ли камбаните? — обърна се той към Арабела.
— Не, нищо не чувам.
Сър Уолтър се изчерви и промърмори, че камбаните в неговата и съседните енории вече не бият.
— Наистина ли? — попита Стрейндж. — Защо, за Бога?
Сър Уолтър погледна така, сякаш би предпочел Стрейндж да не любопитства по въпроса, но каза само:
— Болестта на лейди Поул се отразява зле на нервите й. Биенето на камбана особено много я разстройва, затова помолих членовете на църковния съвет на „Света Дева Мария“ и „Свети Петър“ да не бият камбаните предвид състоянието на лейди Поул и те бяха така добри да се съгласят.