Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Изведнъж нещо лъскаво се изтърколи от една тъмна пресечка, колебливо заподскача по мокрите павета и спря точно в краката на Стивън.
Той го погледна и тежко въздъхна; както и предполагаше, това беше малка сребърна топка, доста очукана и стара на вид. На върха й, където трябваше да има кръст, символ на това, че целият свят принадлежи на Бога, имаше мъничка разперена длан. Един от пръстите се беше отчупил. Този символ — разперената длан — беше добре познат на Стивън. Използваше го джентълменът с коса като глухарче. Предишната нощ икономът бе взел участие в процесия, на която носеше знаме със същата тази емблема по мрачни пусти дворове и алеи с огромни дъбове, в чиито невидими клони свистеше вятър.
Разнесе се звук от отваряне на прозорец. Една жена от близката къща подаде глава навън. Косата и беше навита на хартийки.
— Хайде, вдигнете го! — провикна се тя и измери Стивън със злобен поглед.
— Но това не е мое! — извика той в отговор.
— Не било негово! — още повече се ядоса жената. — Сякаш не видях как падна от джоба ви и се търкулна на улицата! Да не ми е името Марая Томпкинс! Ден и нощ се трепя да чистя „Пепър Стрийт“, а вие идвате тук да си хвърляте боклуците!
Стивън въздъхна и вдигна топката. Установи, че каквото и да говореше или мислеше Марая Томпкинс, ако пъхнеше предмета в джоба си, имаше голяма опасност платът да се скъса — топката беше много тежка. Затова той беше принуден да върви в дъжда със скиптър в едната ръка и държава в другата. Диадемата сложи на главата си — това беше най-удобното място за нея — и в този вид тръгна към дома.
Когато пристигна в къщата на „Харли Стрийт“, Стивън отиде в кухнята. Забеляза, че е влязъл не в кухнята, както е смятал, а в стая, която не бе виждал досега. Той кихна три пъти.
След миг се увери, че не се намира в „Изгубена надежда“. Стаята беше най-обикновена наглед — всъщност такава, каквато можеше да се види във всяка заможна лондонска къща. Правеше впечатление обаче, че е необичайно занемарена. Обитателите, очевидно наскоро пристигнали в къщата, като че ли все още разопаковаха вещите си. Навсякъде се виждаха предмети, чието място беше по-скоро във всекидневната или в кабинета: маси за карти, работни маси, библиотечни маси, прибори за камина, столове с различна степен на удобство и практичност, огледала, чаени чаши, червен восък за печати, свещници, картини, книги (внушителен брой), пепелници, мастилници, пера, хартия, часовници, кълба връв, столчета за крака, паравани за камина и писалища. Но всички тези неща бяха събрани накуп и струпани едно върху друго в необичайни и изненадващи комбинации. Навсякъде бяха пръснати сандъци, кутии и вързопи, едни непокътнати, други наполовина разопаковани, трети само отворени. Сламата от сандъците беше извадена и лежеше разпиляна по пода и по мебелите, в резултат на което по тях се събираше прах и караше Стивън да киха. Част от сламата беше паднала в камината, така че съществуваше сериозна опасност всичко в стаята да пламне.
Там имаше още двама души: човек, когото Стивън не беше виждал досега, и джентълменът с коса като глухарче. Непознатият седеше на малка маса до прозореца. Макар че би трябвало да разопакова нещата и да подрежда стаята, той беше оставил работата си и четеше книга. От време на време мъжът прекъсваше четенето си, за да надзърне в другите книги, оставени на масата, промърморваше нещо под носа си и се втурваше да пише в малък бележник, целият в мастилени петна.
Междувременно джентълменът с коса като глухарче седеше в кресло от другата страна на камината и наблюдаваше мъжа с такава злоба и гняв, че Стивън се уплаши за живота му. Но щом погледът на джентълмена падна върху Стивън, лицето му грейна радостно и приветливо.
— Ах, ето ви и вас! — възкликна той. — Колко благороден изглеждате с тези царствени атрибути!
Срещу вратата имаше голямо огледало. За пръв път Стивън се видя с короната, скиптъра и държавата. Изглеждаше като същински крал. Обърна се да погледне мъжа на масата, за да види реакцията му на неочакваната поява на чернокож мъж с корона.
— О, не се безпокойте за него! — каза джентълменът с коса като глухарче. — Той не може нито да ни види, нито да ни чуе. Не е по-способен от другия. Вижте! — джентълменът взе лист хартия, смачка го и го хвърли по главата на мъжа. Последният не трепна, не вдигна глава, изобщо не реагира.
— Другият ли, сър? — попита Стивън. — Кого имате предвид?
— Този тук е младият магьосник, който наскоро пристигна в Лондон.