Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
На вратата лейди Поул се обърна и каза:
— Довиждане, мисис Стрейндж. Дано ви позволят да дойдете отново. Надявам се да ми окажете тази чест. Аз не се виждам с никого. Или по-скоро виждам зали, пълни с хора, но нито един християнин сред тях.
Арабела пристъпи напред с намерението да стисне ръката на лейди Поул и да я увери, че с удоволствие ще дойде пак, но сър Уолтър бързо изведе съпругата си от стаята. За втори път този ден мисис Стрейндж остана сама в къщата на „Харли Стрийт“.
Разнесоха се удари на камбана.
Естествено, Арабела се изненада, тъй като сър Уолтър й бе казал, че заради болестта на лейди Поул камбаните на „Света Дева Мария“ не бият. Тази камбана звучеше много тъжно и далечно и събуди във въображението й всевъзможни меланхолични картини…
…голи, брулени от вятъра тресавища и бърда, пусти полета и стърчащи руини с врати, увиснали на пантите си; черна полуразрушена църква, зеещ гроб, самоубиец, заровен на самотен кръстопът, клада от кости, горяща сред мрачни снегове, бесило с човек, окачен за ръката, друг човек, разпънат на колело, старинно копие, забито в калта, с висящ на него странен талисман, подобен на малък кожен пръст, плашило, чиито черни парцали се веят така силно на вятъра, че то сякаш подскача в сивия въздух и лети към нея, пляскайки с огромни черни криле…
— Моля да ме извините, ако сте видели нещо, което ви е смутило — обади се сър Уолтър, който се беше върнал в стаята.
Арабела се подпря на един стол, за да не падне.
— Мисис Стрейндж! Зле ли ви е? — той я хвана под ръка и й помогна да седне. — Да повикам ли някого? Съпруга ви? Прислужницата на Нейно благородие?
— Не, не — отвърна Арабела леко задъхана. — Не искам никого и нищо. Мислех… Не знаех, че сте тук. Това е всичко.
Сър Уолтър я гледаше силно разтревожен. Тя направи опит да му се усмихне, но не беше сигурна, че усмивката е излязла сполучлива.
Домакинът пъхна ръце в джобовете си, извади ги, прокара пръсти през косата си и дълбоко въздъхна.
— Предполагам, че Нейно благородие ви е разказала всевъзможни странни истории — тъжно промърмори той.
Арабела кимна.
— И това ви е разстроило. Много съжалявам.
— Не, не. Ни най-малко. Нейно благородие наистина говореше някои… странни неща, но аз нямах нищо против. В никакъв случай! Просто малко ми прилоша. Но не правете връзка между двете, умолявам ви! Това няма нищо общо с Нейно благородие! Хрумна ми глупавата мисъл, че пред мен има някакво огледало, което показва причудливи гледки, и ми се стори, че ще пропадна в него. Предполагам, че съм била на път да загубя съзнание и появата ви точно в този момент е осуетила припадъка. Но наистина е странно. Никога досега не ми се е случвало подобно нещо.
— Позволете ми да повикам мистър Стрейндж.
Арабела се засмя.
— Както желаете, но ви уверявам, че той ще се тревожи далеч по-малко от вас. Мистър Стрейндж никога не се е интересувал от хорските неразположения. Виж, неговите са друга работа! Няма нужда да викате никого. Ето, отново съм на себе си! Чувствам се съвсем добре.
Последва кратко мълчание.
— Лейди Поул… — започна Арабела и млъкна, тъй като не знаеше как да продължи.
— Нейно благородие обикновено е кротка — каза сър Уолтър, — не точно спокойна, както сама разбирате, но кротка. В някои редки случаи обаче, когато у дома дойде нов човек, това винаги я превъзбужда и я подтиква да изнася подобни чудати беседи. Убеден съм, че сте добър човек и няма да повторите нищо от онова, което ви е казала.
— О! Не, разбира се! Не бих го повторила пред никого!
— Много сте любезна.
— А може ли… може ли да дойда отново? Изглежда, Нейно благородие много държи на това, а аз бих се радвала да я опозная.
Сър Уолтър дълго обмисляше предложението. Накрая кимна утвърдително, после кимането му някак премина в поклон.
— За Нейно благородие и мен ще бъде голяма чест — каза той. — Благодаря ви.
Когато Стрейндж и Арабела излязоха от къщата на „Харли Стрийт“, магьосникът беше в приповдигнато настроение.
— Знам как да го направя — обяви той на жена си. — Няма нищо по-просто от това. Жалко, че трябва да чуя мнението на мистър Норел, преди да започна, иначе бих могъл да разреша проблема за половин час. Така, както виждам нещата, има два основни пункта. Първо… Какво има?
Арабела беше спряла.
Изведнъж осъзна, че е дала две напълно противоречащи си обещания: едното на лейди Поул — да каже на Стрейндж за джентълмена от Йоркшир, който си купил килим, и второто на сър Уолтър — да не повтаря нищо от онова, което лейди Поул й е казала.