Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Една сутрин в средата на декември тя получи писмо от продавача в магазина за тапицерии и пердета „Хейг и Чипъндейл“ (много внимателен човек) с вестта, че току-що са получили коприна с бронзов цвят на сатенени и моарирани райета, която според него ще бъде много подходяща за завеси за гостната на мисис Стрейндж. Това налагаше известна промяна в плановете на Арабела за деня.

— Ако се съди по описанието на мистър Съмнър, тази коприна наистина е много изискана — каза тя на закуска — и очаквам много да ми хареса. Но ако избера коприна с цвят на бронз за завесите, тогава ще трябва да се откажа от виненочервеното кадифе за шезлонга. Не мисля, че бронзовото ще отива на виненочервеното. Затова ще отида във „Флинт и Кларк“, за да погледна отново виненочервеното кадифе и да видя дали ще намеря сили да се откажа от него. После ще отида в „Хейг и Чипъндейл“. Но това означава, че няма да имам време да посетя леля ти, макар че е редно, защото тази сутрин тя си заминава за Единбург. Исках да й благодаря за Мери, прислужницата, която ми препоръча.

— М-м-м? — измънка Стрейндж, който ядеше горещи кифли със сладко и четеше „Любопитни наблюдения върху анатомията на феите“ от Холгарт и Пикъл57.

— Мери. Новата прислужница. Снощи я видя.

— А! — каза Стрейндж и обърна страницата.

— Тя изглежда мило, приятно и тихо момиче. Сигурна съм, че ще останем много доволни от нея. Та, исках да кажа, че ще ти бъда много благодарна, Джонатан, ако тази сутрин минеш да видиш леля си. Можеш да отидеш пеша до „Хенриета Стрийт“ след закуска и да благодариш на леля си за Мери. После можеш да дойдеш в „Хейг и Чипъндейл“ и да ме изчакаш там. О, отбий се и в „Уеджууд и Биърли“, за да попиташ хората кога ще пристигне новият ни обеден сервиз. Няма да те затрудни. Съвсем на път ти е — Арабела изгледа подозрително съпруга си. — Джонатан, слушаш ли ме?

— М-м-м? — отвърна Стрейндж и вдигна глава. — О, разбира се!

И така Арабела, придружавана от един слуга, отиде на „Уигмор Стрийт“, където се намираше магазинът на Флинт и Кларк. Но след като отново погледна виненочервеното кадифе, тя заключи, че колкото и да е хубаво, все пак е малко мрачно. После нетърпеливо тръгна към „Сейнт Мартинс Лейн“, за да вземе коприната с цвят на бронз. Когато пристигна в „Хейг и Чипъндейл“, продавачът я очакваше, но съпругът й не беше там. Човекът каза, че искрено съжалява, но мистър Стрейндж цяла сутрин не е идвал.

Арабела излезе на улицата.

— Джордж, виждаш ли някъде господаря? — обърна се тя към слугата.

— Не, мадам.

Заваля сив дъжд. Някакво предчувствие я накара да надзърне през витрината на съседната книжарница. Видя Стрейндж, който енергично разговаряше със сър Уолтър Поул. Арабела влезе в книжарницата, поздрави сър Уолтър и мило попита дали съпругът и е ходил при леля си или в „Уеджууд и Биърли“.

Стрейндж изглеждаше малко озадачен от въпроса й. Сведе поглед и забеляза, че държи дебела книга. Намръщи се, сякаш не можеше да проумее как тази книга се е озовала в ръцете му.