Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
— Както казах, има повече въпроси, отколкото отговори — поясни Кол и потърси по-удобно положение за едрото си тяло.
Дамсън поклати глава:
— Нещо не изглежда както трябва. Защо Федерацията ще се занимава с Призраците? Те въплъщават всичко, срещу което тя се бори — магията на старите дни, неподчинението на народите от Южните земи. Как би могла да уреди такова нещо? Федерацията не може да се защити от магията им. Как ще се предпази?
— Може би няма защо — изведнъж каза Кол. Погледнаха го — Може би Федерацията е дала на Призраците някой друг, за да се хранят. Някой, от който и тя няма полза. Може би това се е случило с Елфите? — направи пауза. — Може би това става сега и с Джуджетата?
Замлъкнаха и прецениха тази възможност. Пар не бе мислил за Джуджетата известно време. Ужасите на Кълхейвън и неговите жители бяха избягали от ума му през последните седмици. Спомни си какво бе видял там — бедността, нещастието, подтисничеството. Джуджетата бяха газени заради причини, които не му бяха ясни. Може ли Кол да е прав? Възможно ли бе Федерацията да дава Джуджетата за храна на Призраците по някакво споразумение помежду им?
Лицето му стана сурово.
— Но какво би получила Федерацията в замяна?
— Власт! — бързо каза Дамсън Рий.
Беше бледа и неподвижна.
— Власт над Расите и Четирите земи! — съгласи се Кол и кимна. — Има логика, Пар.
Пар бавно поклати глава.
— Но какво ще стане, когато не остане никой, освен Федерацията? Сигурно някой е помислил и за това. Какво бе спряло Призраците да изядат и тях?
Никой не отговори.
— Все още пропускаме нещо! — тихо каза Пар. — Нещо важно.
Изправи се, отиде до другия край на стаята, загледа се в празното пространство, накрая поклати глава и се върна. Когато отново седна, издълженото му лице беше решително.
— Да се върнем към въпроса за Призраците в Дупката — тихо каза той, — въпреки че едва ли ще намерим отговора. — Кръстоса краката си отпред и се протегна. Погледна ги един след друг и каза: — Мисля, че са там, за да попречат на който и да е да стигне до Меча на Шанара!
— Пар! — Кол се опита да спори, но брат му го прекъсна с бързо тръскане на главата.
— Помисли малко. Кол. Падишар беше прав. Защо Федерацията би си създала всички трудности да построи отново Парка и Моста на Сендик? Защо са скрили останките на стария мост и парк в долината? Защо, ако че за да скрият Меча? А ние видяхме Гробницата, Кол! Видяхме я!
— Гробницата да, но не и Меча — припомни им Дамсън, а зелените й очи се напрегнаха при срещата им с очите на Пар.
— Но ако Мечът не е в Дупката, защо Призраците са там? — веднага попита Пар. — Със сигурност не за да пазят празна гробница! Не. Мечът е все още там, както е бил в продължение на триста години. Ето защо Аланон ме изпрати по следите му — знаел е, че е там и чака да бъде открит.
— Можеше да ни спести доста време и усилия, ако ни беше казал всичко това — отбеляза Кол.
Пар поклати глава.
— Не, Кол. Не би го направил. Помисли за историята на Меча. Бремен го е дал на Джърл Шарана, за да унищожи Господаря на Магиите преди няколко хиляди години, а Кралят на Елфите не е могъл да го контролира, защото не е бил готов да приеме това, което се е очаквало то него. Когато Аланон избрал Ший Омсфорд да довърши работата преди петстотин години, поискал първо да провери възможностите му. Ако не е бил достатъчно силен, ако не го е искал, ако не е бил готов изцяло да се отдаде на каузата, значи не би могъл да понесе и мощта на Меча. И е знаел, че ако това се случи Господарят на Магиите отново ще се измъкне.
— И вярва, че сега същото ще стане и с теб? — завърши Дамсън. Гледаше Пар, сякаш го виждаше за пръв път. — Ако не си достатъчно силен и не го искаш… Мечът на Шанара ще е безполезен за теб! Призраците ще те победят!
Кимването на Пар едва се забеляза.
— Но защо Призраците или Федерацията са оставили Меча през всичките тия години в Дупката? — попита Кол и се подразни, че обсъждат въпроса след всичко, което се бе случило предната нощ. — Защо просто не са го преместили или още по-добре — унищожили?
Лицето на Пар беше напрегнато.
— Не мисля, че Призраците или Федерацията биха могли да унищожат талисман с такава сила. Съмнявам се дали въобще могат да го докоснат. Господарят на Магиите не е могъл. Това, което не ми е ясно, е защо Федерацията не го е скрила. Във всеки случай няма значение. Факт е, че Мечът е все още там в гробницата. — Направи пауза и поглед надолу. — Чака ни.