Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
При това възклицание тя се обърна внезапно към Андрес. Хруммал й бе сякаш някакъв нов план.
— Андрес, драги Андрес, слушай! Ще я наредим!
— Да, сеньорита.
— Ето как. Изведи конете изотзад, през градината … Можеш да ги преведеш през реката?
— Без мъка, господарке.
— Добре. Отведи ги тогава през градината. Чакай!
Тя погледна към дългата пътека, която водеше до входа на градината — точно срещу сагуана, отгдето можеше да се види. Ако вратарят не е заспал, непременно ще види четирите коня, когато минават оттам, колкого и да е тъмно. Явяваше се значи такава мъчнотия.
Каталина трепна изведнъж, като че намисли начин да я преодолее.
— Ще стане, Андрес. Иди до сагуанада и виж дали, е заспал. Върви смело. Ако е заспал, добре. Ако не е, заприказвай го. Накарай го да отвори малката врата и излез на вън. Подлъжи го да излезе и той и гледай да го задържиш там. А аз ще изведа конете.
Това беше приемливо предложение и конярят се приготви за стратегическа среща с вратаря.
— Като мине малко време, промъкни се по следите ми в градината, й внимавай да свършиш добре тая работа, Андрес. Ще удвоя наградата ти. А нали ще дойдеш с мене, няма от какво да се страхуваш.
— Готов съм да дам живота си за вас, сеньорита.
Златото е могъщо. То спечели якия Андрес и направи по-верен от най-верния приятел. За злато той беше готов веднага да удуши вратаря.
Вратарят, не спеше — само дремеше, както умеят да дремят испанските вратари. Андрес приложи хитростта, предложи, му пура и след няколко минути нищо неподозиращият вратар излезе с коняря пред вратата и двамата останаха да пушат отвън.
Каталина прецени где са по шепота на гласовете, които достигаха до тъмната конюшня; промъкна се до един от конете, хвана поводите и изведе животното. Няколко минути бяха достатъчни да го заведе в градината и да го върже за едно дърво.
След това се върна за втория, после за третия и за четвъртия, като върза всички, както бе вързала първия.
Отиде още веднъж до двора. Само да затвори вратата на конюшнята и да заключи стаята си; като затвори и двете врати, погледна към главния вход, после се измъкна към градината. Тук се качи на своя кон, взе в ръка поводите на още един, и зачака.
Не чака дълго. Андрес бе пресметнал добре времето, защото след няколко минути се появи пред входа на градината, затвори вратата след себе си и отиде при господарката.
Хитростта бе успяла отлично; вратарят не заподозря нищо. Андрес му бе пожелал лека нощ, като каза, че отива да си легне.
Дон Амбросио можеше да се върне сега, когато пожелае. Щеше да се прибере по обичая си в своята спалня и нямаше да научи до сутринта каква загуба го е сполетяла.
Отвързаха копитата на конете и като нагазиха колкото е възможно по-тихо във водата, прекараха и четирите коня през реката. Когато се изкачиха на отсрещния бряг, тръгнаха най-напред към скалите, но скоро се върнаха и поеха по една пътека през гъсталака, която водеше надолу. Тази пътека щеше да ги изведе до ранчото на Хосефа.
ГЛАВА ШЕСТДЕСЕТ И ШЕСТА
Карлос не пропусна да огледа от мястото си всички ъгли на своя затвор и да потърси отгде ще може да пробие по-лесно някоя стена. Видя, че кирпичените стени бяха достатъчно здрави, за да не пуснат обикновен злосторник; но човек, снабден с подходящо сечиво и решен да се освободи, можеше лесно да ги пробие. Два часа щяха да му стигнат; само че как би могъл да работи два часа, без да го прекъснат или открият? Този въпрос именно занимаваше съзнанието на затворника.
Едно беше ясно: неблагоразумно би било да започне работа, преди да сменят стражата.
Карлос добре пресметна мерките, които трябваше да вземе. Реши да остане в същото положение и да се преструва навързан, докато сменят стражата. Знаеше, че досегашните часови трябва да го предадат на смяната, която ще иска лично да се увери, че затворникът си е в килията. Предполагаше, че времето за смяната на часовите наближава. Няма да чака дълго, докато новите часови влязат в килията му.
Друга мисъл го тревожеше. Дали ще го оставят тази нощ в калабосото, или ще го върнат за по-сигурно в пресидия? В такъв случай единствената му възможност за бягство щеше да бъде — както подсказваше и т я — да направи отчаяно усилие да избяга по пътя. Щом то затворят в караулния затвор, щеше да бъде между каменни стени, й не можеше да има никаква надежда да си пробие изход чрез тях.