Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
Вискара бе изпитал още днес нещичко от нея. Отмъстил си бе за презрението, с което се бяха отнесли към него, при все че той именно бе извикал: „Стига!“ — от средата на площада. Не се намеси от милост, думите му не се дължаха на човечност — напротив.
Намеренията му бяха подли и скотски … Утре братът ще бъде премахнат… Тогава …
Виното, музиката, шегите, гръмките смехове… нищо не можа да заглуши някои горчиви размишления. И сега, и всякога огледалото от стената ще отразява обезобразеното му мургаво лице. Успехът му беше скъпо платен, победата му беше горчива.
Сполуката на Робладо беше по-голяма. Дон Амбросио беше тук и седеше до него.
Виното бе поотпуснало сърцето на собственика на мини. Той беше разговорлив и щедър в обещанията си. Каза, че дъщеря му се разкаяла за безумието си и се отнасяла вече равнодушно към съдбата на Карлос. Робладо можел да се надява.
Вероятно бе дон Амбросио да е имал основания да вярва на думите си. Вероятно бе Каталина да е направила по-добри намеци, за да прикрие по-добре отчаяното си намерение.
Виното се лееше обилно и гостите на коменданта се напиха. Имаше тостове, песни, патриотични речи; настъпи полунощ, а гостите още не бяха се наситили да пируват.
Всред тая веселба някой предложи да доведат обявения вън от закона Карлос. Колкото чудновато, и да беше това предложение, то подхождаше напълно на полупияните гуляйджии. Мнозина бяха любопитни да видят по-добре ловеца на бизони — станал толкова прочута личност. Предложението бе подкрепено от няколко души и комендантът бе принуден да се съгласи. Вискара нямаше нищо против да задоволи гостите си! Напротив, предложението се хареса както нему, така и на Робладо. Щяха да унижат още повече омразния си враг.
Добре. Повикаха сержанта Гомес, изпратиха го да доведат ловеца на бизони и пируването продължи.
Но скоро бе прекратено внезапно, когато сержант Гомес се втурна в залата и извика, че затворникът, избягал!
Ако в залата бе избухнал снаряд, надали би пръснал по-бързо гостите. Всички наскачаха … Събориха маси и столове… Изпочупиха чаши и бутилки; настъпи страхотна бъркотия.
Гостите скоро се измъкнаха от залата. Някои хукнаха право към домовете си, да видят дали семействата им са живи и здрави; а други тръгнаха към калабосото, да се уверят лично дали казаното от сержанта е вярно. Вискара и Робладо бяха почти полудели. И двамата вилнееха и ругаеха, като даваха същевременно заповеди да се вдигне тревога по целия гарнизон.
След няколко минути почти всички войници от пресидия се бяха превили о две на седлата и препускаха към града. Калабосото бе обкръжено.
Ето отвора отгдето затворникът се бе измъкнал. Как се бе развързал … Кой му бе дал нож?
Разпитваха часовите и ги биха… Биха ги и ги разпитваха … Но никой не можа да каже нищо. Преди идването на сержанта те не знаели, че затворникът е избягал.
По всички Направления бяха изпратени отряди за издирване, но какво можеха да сторят нощем? Всички къщи бяха претърсени. Каква полза от това? Не беше вероятно ловецът на бизони да е останал в града. Нямаше съмнение, че е тръгнал пак из прерийте!
Нощните претърсвания се оказаха безполезни; а отрядът, тръгнал надолу из долината, се върна на утрото, без да е открил някаква следа от Карлос, майка му или сестра му. Знаеше се, че вещицата бе умряла миналата нощ, но где бяха занесли трупа и? Дали не се е съживила и не е помогнала на обявения вън от закона да избяга? И това допускаха. Малко по-късно същата утрин загадката бе донегде разбулена. Дон Амбросио, който си бе легнал през нощта, без да наруши съня на дъщеря си, я чакаше в столовата За закуска. Защо се бавеше тя? Бащата почна да става нетърпелив, след това се разтревожи. Най-после изпрати да я повикат… Но никой не отговори при почукването на вратата й!
Разбиха вратата, влязоха в стаята, намериха я празна. Леглото непобутнато … Сеньоритата беше избягала!
Трябва да я търсят! Где е конярят? … Конете? … Трябва да я настигнат и да я върнат!
Отиват в конюшнята, отварят я. Няма коняр! Няма коне! … И те са изчезнали!
Господи, какъв ужасен скандал! Дъщерята на дон Амбросио не само е помогнала на обявения вън от закона да избяга, но го е последвала в бягството, и е сега заедно с него! „Избягали са!“ — викаха всички.
Най-после откриха следите на конете и голям отряд драгуни и граждани на коне тръгнаха по тях. Тези следи водеха към платото, после към Пекос, прекосен от бегълците. Оттам следите се губеха. Конете се бяха разделили и поели различни посоки, а следите минаваха по сух чакъл гдето не личаха.
След няколкодневни безполезни скитания тези преследвачи се върнаха; заместиха ги други; но и те се върнаха след известно време със същия неуспех. Претърсиха всички свърталища — старото ранчо, горичките покрай Пекос; дори долът и пещерата бяха посетени и старателно разгледани. Не можаха да открият никаква следа от бегълците; предположиха, че са избягали съвсем от заселището.