Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
В следния миг Карлос се наведе над трупа на майка си.
Тази среща не го стресна: Той беше почти подготвен за нея. Освен това нервите му бяха вече изпънати до крайност от вчерашното зрелище. Една мъка може понякога да затъмни друга и да я прогони от сърцето; но мъката, която бе изпитал, не можеше да бъде премахната от никоя друга. Струната ма страданието беше така жестоко опъната, че нямаше вече да затрепти!
Едно същество до него му предлагаше утеха … Благородната девойка, която то спаси!
Но не беше време за безполезна мъка. Карлос целуна, студените устни… набързо прегърна разплаканата си сестра … и своята любима.
— Конете? — попита той.
— Наблизо са — между дърветата.
— Да вървим тогава! Не трябва да губим нито миг! Трябва да се приберем! Хайде!
При тия думи той обви тялото на майка си със capaoje, вдигна го и излезе от ранчото. Другите бяха отишли преди него при конете. Карлос видя, че имаше четири коня. Радостен лъч светна в очите му, когато позна великолепния си жребец. Антонио го бе прибрал.
Всички се качиха на конете. На двата бяха Росита и Каталина; на другите два Антонио и конярят Андрес. Самият ловец на бизони, (прегърнал необикновения си товар), скочи пак на гърба ма верния си жребец.
— Надолу по долината ли, господарю? — запита Антонио.
Карлос се поколеба малко, като че размисляше.
— Не — отговори най-после той. — Ще тръгнат да ми гонят тъкмо оттам. Ще минем през прохода Ла Ниня. Няма да допуснат, че ще тръгнем през скалите. Води Антонио! По пътеката през гъсталака … Ти я знаеш най-добре. Напред!
Конниците тръгнаха и след няколко минути отминаха покрайнините на града, а след това поеха лъкатушната пътека през прохода Ла Ниня. Не размениха нито дума, нито шепот, докато конете вървяха един след друг из гъсталака.
След цял час мълчаливо пътуване стигнаха до прохода, по който минаха пак един след друг, без да спрат, за да се изкачат на платото. Тук Карлос отиде напред, даде на Антонио нареждане да поведе другите направо през платото, а сам остана най-назад.
Щом отминаха всички, той пришпори коня си и препусна право към скалата Ла Ниня. Като стигна до ръба на скалата, спря се на едно място, отгдето се виждаше целият град Сан Алефонсо. В непрогледния нощен мрак долината напомняше огромен кратер на угаснал вулкан, а светлините, които трептяха в града и в пресидия, приличаха на последни искри от пламтяща, още неугаснала лава.
Конят не мръдваше. Конникът вдигна безжизненото тяло в ръцете си, откри бледото лице и го обърна към светлините.
— Майко, майко! — изхлипа той със задушаван от мъка глас. — Ох, да могат тия очи да погледнат… да могат тия уши да чуят! Дори само за миг — за кратък миг! Да можеше да узнаеш моята клетва! Тук се заклевам, че ще отмъстя за тебе! Отсега нататък всичката ми сила, време, душа и тяло ще са посветени на изпълнението на тази клетва за мъст! Мъст ли? Защо казах тази дума? Не мъст, а правосъдие… правосъдие за тези, които извършиха най-подлото убийство, извършено на тоя свят! Но то няма да остане ненаказано. Чуй ме, майчин дух! Няма да остане ненаказано! Ще отмъстя за смъртта ти… Ще отплатя за мъченичеството ти. Радвай се, жалка сган! Пирувай, весели се, защото скоро ще настъпят тежки часове за тебе. Много по-тежки, отколкото можеш да допуснеш! Аз тръгвам … но ще се върна пак! Имай търпение — ще ме видиш отново! Да! Пак ще се срещнеш с Карлос, ловеца на бизони!
Той вдигна десница и я задържа така, заплашително протегната напред, а лъч на отмъстително ликуване озари цялото му лице. Подбуден сякаш от същото чувство, конят изцвили рязко; после се обърна по знак от ездача и се отдалечи в галоп от скалата!
ГЛАВА ШЕСТДЕСЕТ И СЕДМА
След отвратителното тържество, на площада офицерите се върнаха в квартирите си в пресидия.
Както вече казахме, не се върнаха сами. Поканиха на вечеря първенците на града — свещеника, падретата, алкалда и така нататък. Залавянето ма обявения вън от закона беше повод за всеобщо задоволство и веселие; а комендантът и капитанът — на които се дължеше всичко — бяха решили да се веселят. Затова бе уреден банкетът в пресидия.
Не сметнаха, че си струва трудът да преместят Карлос в казармения карцер. Можеше да пренощува в калабосото. Беше толкова добре вързан и охраняван, та нямаше никаква опасност да избяга.
Утрешният ден му беше последен. Утре неговите врагове щяха да имат удоволствието да видят смъртта му. Утре комендантът и Робладо щяха да изпитат напълно радостта от отмъщението си.