Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Тогава решават да посетят ритмистър фон Мьолендорф, адютанта на коменданта на обекта, да закусят в чайната и да поговорят с него за последните подробности — нали той също е посветен в тайната.
После Щауфенберг и адютантът му се срещат с началника на свръзките на вермахта генерал Фелгибел, който е имал една от най-важните роли в заговора — след атентата е трябвало да докладва в Берлин за разултата и да прекъсне съобщителната мрежа, за да остане Главната квартира на Хитлер няколко часа след експлозията без свръзка.
В единадесет часа и десет минути с опасната чанта в ръка Щауфенберг е при генерал-лейтенант Буле и разговаря с него за въвеждането на резервни части на фронта. В действителност обаче той чака началника на щаба на Върховното главно командуване на вермахта генерал-фелдмаршал Кайтел, защото, движейки се с него, никой не ще посмее да проверява чантата му. После, докато дойде време за съвещанието, той обсъжда с Кайтел подготвения доклад.
В дванадесет часа и тридесет минути заедно с Кайтел и с бомбата, предназначена за Хитлер, Щауфенберг тръгва към бараката, където се провежда съвещанието. Хитлер е ограничил времето за докладите, понеже бързал — очаквал посещение. В два часа щял да пристигне сваленият италиански диктатор Мусолини.
Щауфенберг е изправен пред най-трудния момент от мисията си — незабелязано да освободи предпазителя на бомбата. И тъй като има само три пръста на ръката си, трябва да си помогне с клещички. Затуй на излизане той изведнъж се спира, връща се бързо под предлог, че си бил забравил шапката и колана на закачалката. В гардероба отваря чантата, сякаш за да провери дали всички документи са налице, с клещички счупва ампулата и побързва да излезе. Часовниковият механизъм започва да действува. Точно след десет минути бомбата ще избухне.
Девет минути преди експлозията Щауфенберг и Кайтел влизат в помещението, където Хитлер и двадесет и тримата генерали са се надвесили над картата, тъй като Хойзингер докладва за положението на Източния фронт. Помещението — пет на дванадесет метра — е почти без мебели, само в средата има дълга баварска маса с масивни дъбови крака за картите. С жест Хитлер прекъсва Хойзингер, за да поздрави Щауфенберг, и съвещанието продължава.
Полковник Щауфенберг все още държи чантата. Оглежда се, сякаш за да я постави някъде да не му пречи, и я слага под масата до единия масивен крак, може би на две-три крачки от Хитлер. Фюрерът на Третия райх е с гръб към вратата и с лице към трите изцяло отворени прозореца, тъй като е непоносимо горещо.
Щауфенберг слуша привидно внимателно, а в действителност скрито поглежда към часовника си. Изтекли са вече шест минути. След малко Хитлер и неговите генерали ще полетят във въздуха. Време е да напусне помещението. Полковникът не бе забравил, минавайки с Кайтел покрай телефонната централа, да извика високо на дежурните телефонисти, че чака бърз разговор с Берлин.
Генерал Хойзингер продължава доклада си, Щауфенберг поглежда часовника и тръгва уж към телефона, но в преддверието грабва шапката си и колана с пистолета и бърза да се измъкне. Адютантът Хефтен го чака с колата на най-близкия паркинг.
Генерал Хойзингер продължава да говори. Заместникът му полковник Бранд, доближавайки се до масата, за да покаже нещо на картата, се спъва в чантата на Щауфенберг, навежда се и я поставя от другата страна на крака. Хойзннгер приключва, идва редът на Щауфенберг, но полковникът все още го няма. Генерал-фелдмаршал Кайтел излиза в преддверието, защото си спомня, че Щауфенберг е чакал разговор с Берлин. Надниква и в телефонната централа. Но дежурният офицер докладва, че полковникът е излязъл спешно преди една-две минути. Учуден, Кайтел се връща и затваря вратата тъкмо в момента, когато бомбата експлодира.
Щауфенберг изминава сто и осемдесет крачки към бункер номер 88 и се среща с генерал Фелгибел. Поглеждат часовниците си. Чува се детонация. Откъм
бараката, където генералите докладваха на Хитлер, се издига висок жълт пламък. Генерал Фелгибел влиза в канцеларията си, а Щауфенберг и Хефтен се качват бързо в колата и нареждат на шофьора да кара колкото се може по-бързо към летището. Никой от тях не се съмнява, че Хитлер е загинал.
Още на първия контролен пункт настъпват усложнения. Офицерът отказва да пропусне колата. Полковник Щауфенберг е принуден да лавира — излиза от колата, грабва телефона, симулира разговор с началство и казва на дежурния офицер, че има право да напусне зоната. Часовите вдигат бариерата, колата преминава, офицерът съобщава на следващия пункт.