Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
И тук случката ни помогна, но най-много полза донесе на Луната. Хората ни се почувстваха по-обединени от тази пълна глупост, отколкото от всичко друго дотогава. Засегна ги лично, а пък Адам Селене и Смешника Саймън ги поощряваха. Лунатиците са сговорчиви освен за едно — жените. Всяка дама беше оскърбена от раздуханата на Земята история; затова мъжете, обръщали гръб на политиката до тоя момент, изведнъж откриха, че съм свой човек.
Още нещо непредвидено: старите кримки си вирнаха носа пред онези, които не са били депортирани. След време бившите осъдени почнаха да ме приветстват със „Здрасти, пандизчия!“. Поздрава на братството — приеха ме в него.
Но тогава не виждах нищо хубаво! Бутаха ме насам-натам, отнасяха се с мен, сякаш бях говедо, взеха ми отпечатъци от пръстите, снимаха ме, даваха ми храна, която ние и на свинете си не бихме предложили, подлагаха ме на безбройни унижения и само тежкото притегляне ме възпираше да убия някого. Ако бях с ръка номер шест, когато ме прибраха, може би щях да опитам.
Отправих си нервите, щом ме освободиха. Скоро вече пътувахме към Агра, комисията най-после ни повика. Беше ми приятно пак да попадна в двореца на махараджата, обаче прехвърлянето през единайсет часови пояса за по-малко от 180 минути не ми остави време за почивка. Отидохме на заседанието с мътни погледи и само лекарствата ни крепяха.
Това заседание бе всъщност монолог. Ние слушахме, а председателят приказваше. Почти цял час. Ще обобщя.
Нашите нелепи претенции бяха отхвърлени. Нямало да свалят от раменете си товара на свещения дълг, поверени на Лунната управа. Безредиците на притежаваната от Земята Луна били недопустими. Още повече, че неотдавнашните събития показали прекалената снизходителност на Управата. Сега пропуските щели да бъдат поправени чрез активно прилагане на петгодишна програма — тя щяла да промени изцяло живота под опеката на управниците. Подготвяли ни кодекс от закони. Щели да създадат граждански и главни съдилища за доброто на „поверените им служители“, които обхващат всички в района на съответното попечителство, а не само депортираните с изтекли присъди. Щели да отворят обществени училища, както и образователни институции за възрастните люде, нуждаещи се от тях. Образували планов комитет по икономическите, инженерните и селскостопанските въпроси, за да се постигне най-ефективно използване на лунните ресурси и труда на хората. Вече било поставено като близка цел учетворяването на зърнения урожай: нещо, лесно достижимо чрез научна планировка.
В първия етап служителите щели да бъдат освободени от непроизводителните занятия и прехвърлени на работа в пробиването на огромна мрежа от фермерски тунели. Там хидропонните процеси биха могли да започнат не по-късно от март 2078 година. Тези бъдещи гигантски ферми щели да се намират под контрола на Лунната управа, а не оставени на капризите на отделните стопани. Очаквали в края на петгодишния период тоя механизъм да доведе до съвсем различна зърнена квота. През това време щели да разрешат на служителите, отглеждащи жито на частни начала, да продължат работата си. Но когато отпадне нуждата от неефективните им методи, щели да ги включат в новата система.
Председателят вдигна поглед от листата пред себе си:
— Накратко, Лунните колонии ще бъдат модернизирани и управлението им ще бъде съгласувано с останалата част от цивилизацията. Колкото и да не ми допадаше подобна задача, смятам (говоря като гражданин, а не като шеф на тази комисия), че ви дължим благодарност. Да, вие ни обърнахте внимание върху нещо, което има крещяща нужда от подобряване.
Готов бях да му отрежа ушите. „Поверени служители“! Що за измислица, вместо да кажат „роби“! Ала Проф промълви унесено:
— Предложените планове ми се струват твърде интересни. Позволено ли ми е да задавам въпроси? Само за информация?
— Да, само за информация.
Северноамериканският представител се наведе напред:
— Но не си въобразявайте, че ще търпим дързости от пещерни типове като вас! Внимавайте как се държите. Да знаете, че още не ви се е разминало.
— Настоявам за ред — каза достопочтеният председател. — Продължавайте, професоре.
— Намирам за особено любопитен термина „поверени служители“. Може ли да бъде прието за вярно твърдението, че повечето хора на основния спътник на Земята не са изчерпали присъдите си престъпници, ами свободни индивиди?
— Безусловно — невъзмутимо кимна председателят. — Проучихме всички юридически аспекти на новата ни политика. С малки изключения около 91 процента от колонистите имат гражданство, пряко или наследствено, в някоя от държавите-членки на Федерираните нации. Който иска да се върне в своята родна страна, може да го стори. Ще ви бъде приятно да научите, че Управата обмисля план за предоставяне на заеми на желаещите да се преселят… вероятно под контрола на Международния Червен кръст и Червен полумесец. Ще добавя, че аз с цялото си сърце подкрепям този план, тъй като прави безсмислени всякакви приказки за „робски труд“.