Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Очите на младежа светнаха.
— Да търся щастие при някоя добра жена? Добрата жена без съмнение е голяма благодат, но да намериш такава не е лесно, мила госпожице! Една на хилядата е добра!
Клариса се засмя.
— Това не е много хубаво от ваша страна; навярно сте патили от жена, та затова говорите така.
— Навярно — каза Бронт, — имах причина да оставя родината си. Самата дума родина не показва ли, че това е обектът на нашата любов и на нашите скърби? Аз обърнах гръб на всички, които ме обичаха. Не зная дали в студена Русия ще намеря обич. Аз я търся, както престъпникът желае да заличи лошото си минало.
Клариса го гледаше развълнувано, очите й се наляха със сълзи.
Тя го гледаше със съжаление, а Ягодкин потриваше ръце от радост.
„Тя го съжалява, а казват, че първата стъпка към любовта е съжалението. По дяволите, бих желал да видя Клариса жена на този немски барон.“
— Успокойте се, господин бароне — каза тя мило. — Както на всеки цвят блести по една капка роса, тъй и за всеки човек има надежда за любов. Та защо трябва да се лишите вие от нея?
Някак несъзнателно баронът улови ръката на Клариса.
— Как да ви благодаря? — каза той. — Вие не знаете каква добрина ми сторихте с тези думи. Бих ви изказал всичката си болка, ако ми позволите. Струва ми се обаче, че вие желаете да отидете в салона.
— О, не, напротив, тук ми е по-приятно.
— Иска ми се никога да не се отделям от вас; позволете ми да ви кажа какво чувствува в този миг моето сърце. Едва преди няколко часа се запознах с вас, но струва ми се, че намерих във ваше лице отдавна търсения ангел на спокойствието. Досега аз водех разсипнически, неестествен живот. Изпих до дъно чашата на радостта и животът ми вече стана отегчителен. Навсякъде съм пътувал и скитал. Пътувах по море и исках отново да освежа нервите си; исках да забравя миналото и да започна нов живот. Да забравя исках и една кървава сцена, която ме преследва повече от година.
— Кървава сцена! — повтори Клариса, която започна да трепери. — Във всеки случай тази кръв сигурно не тежи на душата ви; не е оцапала ръцете ви, не сте я пролели вие, барон Бронт!
— Тъкмо на моята душа тежи тази кръв. Бог ми е свидетел обаче, че честно я пролях. Вие навярно бихте желали да се върнете в салона?
— Не, не, нека останем тук. Няма да си отидете оттук, докато не ми се доверите и не ви олекне на душата.
— Добре тогава — рече баронът и започна да разказва: — Принадлежа към едно от най-благородните семейства в Прусия. Младостта ми бе чиста и непорочна. Бях офицер в царската гвардия и мога да кажа — способен войник. Родителите ми умряха и оставиха голям имот, който аз и сестра ми трябваше да си поделим. Сестра ми беше млада и хубава, дори най-хубава в цялата околност. Обичах я извънредно много, а останалата част от любовта ми принадлежеше на един мой приятел — един испанец на име Христомо. Той завърши учението си в Берлин и понеже беше от благороден произход, имаше достъп и в най-благородните семейства.
Скоро станахме неразделни приятели. Той беше много красив и спечели любовта на сестра ми.
Един ден ми съобщиха и двамата, че са се сгодили — което много ме зарадва.
Пред мен сестра ми постави на пръста му един брилянтен пръстен, семейно наследство, с цел да му напомня постоянно за нея.
Изтече половин година. Ние се радвахме на много голяма обич.
Сватбата наближаваше.
Аз забелязах, че Христомо от ден на ден ставаше все по-студен и по-мълчалив, но като го попитах, той ми отговори, че нищо му няма.
Бях тогава млад и живеех весело, прекарвах времето си с една красива и лекомислена оперна актриса.
Като отидох един ден при нея, тя ми подаде бялата си ръка, за да я поздравя. Аз се сепнах и за малко щях да падна, когато забелязах на ръката й същия брилянтен пръстен, който сестра ми бе подарила на годеника си.
Пред очите ми притъмня; спомням си само как раздрусах ръката й и я попитах:
— Откъде имате този пръстен?
— Подари ми го хубавият испанец; това не е тайна.
— Ти не говориш истината, не е възможно да е сторил това!
— Той ми го даде и ми каза: Вземи този пръстен, за теб е. Нека всеки го види и когато искат да знаят откъде го имаш, кажи им, че един испанец на име Христомо, който е най-нещастният човек на света, ти го е подарил.
Достатъчно бях чул.
Предложих й кесия с пари и я помолих да ми даде пръстена.
След като се подвоуми, тя ми подаде пръстена и аз като луд избягах от това място.
Беше ясно какво трябва да правя.
Извиках го на дуел.
Моят секундант го разпита за причината за постъпката му, а той му отговорил подигравателно, тъй че бе излишно да се говори повече.