Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Определеното място за дуела се намираше в една скрита алея на зоологическата градина.
Без да се видим предварително, ние излязохме един срещу ДРУГ.
По даден знак стреляхме и двамата и когато димът се разпръсна, Христомо лежеше, облян в кръв.
Докторът се наведе над него, прегледа раната и каза, че е смъртоносна.
Аз отидох у дома, събрах нещата си и се запътих към сестра си, за да се простя с нея.
Щом влязох в стаята, тя ме накара да й разправя всичко, що се бе случило.
— Аз сторих това.
— Никога не ще го забравя — каза тя, като падна на колене и заплака.
След това ми разказа за безчестието си.
Дълго време преди да се сгоди тя имала близки отношения с някакъв мъж, който не бил от нашия ранг. Тя се срещала тайно с този човек, макар че беше сгодена за друг.
Испанецът я сварил един ден в прегръдките на другия.
Тогава отишъл и дал пръстена на онази лека жена. Сега ми стана ясно всичко. Видях каква голяма неправда бях извършил към Христомо — бях убил приятеля си, който е бил толкова благороден, че е премълчал безчестието на сестра ми.
Изтичах при умиращия и коленопреклонно го помолих да ми прости.
Той си вдигна главата и ме погледна унесено, каза ми „убиец, убиец“ и издъхна.
Барон Бронт замълча. Клариса каза тихо:
— Ужасно. Нека Бог ви възвърне спокойствието.
— Пролятата кръв на приятеля ми ме преследва винаги и ме измъчва. Не мога да се успокоя. Образът на Христомо ме преследва на всяка стъпка.
— Не се ли обърнахте към някой лекар за съвет? — попита Клариса.
— Лекарските съвети се оказваха безполезни. Един лекар в Холандия ме посъветва да се освободя от този душевен тормоз, като се влюбя в някое невинно момиче, и преди да стане моя, й разкажа всичко. Старият лекар не знаеше, че ми разкъсва с това сърцето. Коя ли би се решила да ме вземе?
Баронът чакаше отговор от Клариса, която мълчеше с наведена глава.
— Клариса, нали и вие не вярвате, че ще мога да намеря такава?
Клариса не отговори и избягваше погледа му. На лицето на барона се изписа незадоволство, той потрепера.
— Прощавайте — каза той, — задето ви отнех няколко часа с моята история, която може би съвсем не ви интересува. Прощавайте, госпожице, ще ви занимавам вече само с весели работи.
Той се поклони студено и се отдалечи.
Спря се по стъпалата, които водеха в салона, като очакваше, че тя ще го повика да се върне, но Клариса не проговори нищо и той влезе в салона.
Клариса постоя още малко в градината, след това стана и слезе по стълбите.
Като приближи до тях, тя чу, че някой я вика.
— Само една дума, мое дете. Клариса изтича при баща си.
— Ти си тук, тате. Изглежда, си бил зад някоя палма и си ни подслушвал.
— Да, вярно, дете мое — каза Ягодкин, — аз чух трогателната история, която баронът ти разказа. Какво нещастие, но и какъв характер има той! Не вярвам да има някой, който не би му сьчувствувал, ако чуеше този разказ.
— И аз мисля същото — рече Клариса. — Много го съжалявам.
— Малко е да го съжаляваш само. Право Да ти кажа, когато ти стоеше пред него и слушаше със съчувствие за мъката му, останах учуден, защо най-накрая му отговори с мълчание.
— Какво можех да сторя, когато той каза, че само онова момиче, което щяло да му стане жена, би могло да излекува болката му?
— Нима не можа да разбереш, мое дете — рече Ягодкин, — какво целеше той с това? Не мислиш ли, че той ти разказа цялата история с определена цел?
— С цел ли, с каква цел?
— Да завладее сърцето ти. Ти трябваше да станеш онзи ангел, който да го избави от страшния образ на Христомо. Той се е надявал с твоя помощ да се избави и да стане щастлив. Цялата история за болката му представляваше всъщност любовна изповед, а моето наивно дете не разбра това.
Клариса побледня, отстъпи няколко крачки и каза с треперещ глас:
— Любовна изповед? Не мисля, че баронът е имал такова намерение, тате. Иначе щеше да ме постави в затруднено положение.
— Какво затруднено положение, моя малка глупачке? Напротив, на това аз много бих се радвал. Не знаеш ли, че съм добър психолог? Когато се скрих зад палмите, наблюдавах начина, по който ти говореше баронът, и разбрах, че те обича. Да, той те обича и ти трябва да се съгласиш да му станеш жена.
— Мислиш ли, че с тази женитба ще направиш щастлива дъщеря си? — попита тихо Клариса.
— Това ще е голямо щастие за всички ни. Баронът е богат и от най-благородна фамилия. Най-много ми харесват възвишеният му характер и външността му, която би се харесала на всяко момиче.
— Да, татко, баронът притежава всички тези качества. Но ти какво искаш?