Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Той прекара нощта под звездите, изтегнал се пред прага на закрития със завеса вход на кабината, преградил го по този начин с тялото си, докато спеше, а сам той — пазен от верните си нубийци, които останаха на стража. Събуди се, когато първите виолетови отблясъци на зората се появиха на изток, отпрати мълком уморените роби да си починат и остана да пази самичък. Под навеса към десния борд спяха пашата и синът му, а близо до тях хъркаше Бускен.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
БУНТОВНИЦИТЕ
По-късно тази сутрин, малко след като галеасата се беше събудила за живот и на нея се почувствува мързеливо раздвижване, ако изобщо може да се говори за раздвижване на екипаж, който стои в очакване, Сакр-ел-Бар отиде да споходи Розамунд.
Завари я ободрена и освежена от съня и й донесе успокоителната новина, че всичко е наред, като се помъчи да й вдъхне смелост с надежди, в които сам той не вярваше. Ако тя не го прие с подчертано дружелюбие, не го прие и с вражда. Изслуша изразените от него надежди, че все пак ще успее да я избави благополучно, и макар да не му поблагодари за усилията, които се канеше да положи заради нея — прие ги като нещо, на което имаше пълно право, като непълноценно изплащане на неуредения помежду им дълг, — нямаше вече и следа от онова почти презрително високомерие, с което се беше отнасяла към него досега.
Отби се пак няколко часа по-късно, след обеда, когато на стража отново бяха застанали нубийците. Не можеше да й каже нищо ново освен това, че наблюдателят на върха съобщил за някакъв кораб на запад, който пълзял към острова, движен от лекия ветрец. Но испанската галера, която причаквали, още не се виждала, и й призна, че известни предложения, които направил на Асад за свалянето й във Франция, са били отхвърлени. Въпреки всичко нямало защо да се страхува — веднага добави той, като забеляза внезапната тревога, появила се в нейните очи. Все щял да се представи някакъв случай. Той бил нащрек и нямало да изпусне и най-малката възможност.
— Ами ако не се представи никаква възможност? — попита го тя.
— Тогава ще я създам аз — отговори той почти без да се замисли. — Създавал съм ги цял живот и би било странно, ако това не ми се удаде в най-важния миг от живота ми.
Това споменаване за живота му я накара да го запита:
— Как създадохте възможността, която ви направи това, което сте сега? Искам да кажа — побърза да добави тя, сякаш уплашена, че смисълът на този въпрос може да бъде разбран погрешно, — която ви помогна да станете корсарски капитан.
— Това е дълга история — каза Сакр-ел-Бар. — Сигурно ще ви отегчи.
— Не — отговори девойката и поклати глава, а ясните й очи отвърнаха сериозно на помръкналия му поглед. — Няма да ме отегчите. Надали ще имам друг случай да я науча.
— А бихте ли искали да я научите? — попита той и додаде: — За да можете да ме съдите?
— Може би — рече тя и сведе очи.
С наведена глава той крачеше назад-напред из малкото помещение. Поиска му се да изпълни това нейно желание, което беше напълно естествено, защото, ако е истина, че онзи, който знае всичко, ще не ще, трябва да прости всичко, това никога не би могло да бъде по-вярно, отколкото в случая на сър Оливър Тресилиън.
И тъй, той й разправи историята си. Както крачеше от ъгъл до ъгъл, той разказа за всичко от дните, когато бе работил като гребец на испанската галера, до часа, когато на борда на испанския кораб, пленен под нос Спартел, беше решил да предприеме пътуването до Англия, за да поиска сметка от брат си. Разказа историята си просто, без прекалено много подробности, но все пак не пропусна нищо от събитията, спомогнали да заеме сегашното си място. А тя така дълбоко се трогна, докато слушаше, че в един миг в очите й блеснаха сълзи, които напразно се мъчеше да сдържи. Ала корсарят продължаваше да крачи унесен, с наведена глава и очи, които нито веднъж не погледнаха към нея, и нищо не видя.
— И тъй — каза той, когато най-после този чудноват разказ стигна до своя край, — вие знаете какви са били силите, които са ме движели. Някой друг, по-силен от мене, може би щеше да се противопостави и да предпочете смъртта. Но аз не бях достатъчно силен. Или пък желанието ми да накажа, да излея лютата омраза, в която се беше превърнала някогашната ми любов към Лайонел, беше по-силно от мене.