Сделката на капитан Ворпатрил

— Е, и това е нещо. — Изправи гръб и каза отривисто: — Във всеки случай непременно трябва да ги поканим на вечеря колкото се може по-скоро. Така е редно. А и имаме да си говорим за толкова много неща, да се опознаем.

— Ами, те сега спят. Уморени са от пътя, нали разбираш.

— В такъв случай довечера ще са бодри и гладни. Тази вечер значи. Чудесно. Ще пратя Кристос с колата… ти, разбира се, ще ги вземеш от хотела и ще ги придружиш до нас.

— Ъъ, нека са две коли. Или автобус. Не е ли малко прибързано, тоест, ще се справиш ли?

— Организирала съм приеми за стотици гости с по-кратко предизвестие от това. Персоналът ми е напълно способен да се справи с частно семейно събиране за петнайсет души.

Иван преброи скришно на пръсти.

— Аз ги изкарвам четиринайсет. Като включвам себе си и Саймън.

— Биърли несъмнено ще иска да кавалерства на Риш.

И ще спести една-две стъпки на ИмпСи в добавка. Нито един ъгъл не убягваше на маман, никога. Иван успя да не се задави.

— Само… само не кани Майлс. И не допускай да се самопокани.

На всяко друго лице, което не притежаваше аристократизма на нейното, нацупените устни биха се класирали като гримаса.

— Мога да контролирам собствения си списък с гости, Иване. Пък и Майлс още е на Сергияр, ако не греша. Виж, Екатерин ще ми липсва. Нищо, друг път. — Махна с ръка, но дали небрежно или заплашително, Иван не разбра.

Прокара пръсти през косата си. Идеше му да я оскубе от корен.

— Да, а тази сутрин дойдох на работа — закъснях, отбележи, заради събитията от снощи, — и заварих тук някакъв капитан от ИмпСи с трън в задника, който тормозеше Десплейнс заради тази история, представяш ли си?… Всичко това изобщо не ми помага, изобщо. — Вдиша продължително. — От галактическия отдел. Който очевидно страда от временна липса на връзка с вътрешния отдел, сещаш се за какво говоря. Което поставя мен в много неприятна ситуация. И сега се чудя дали всички в Змиярника страдат от временна слепота, или Алегре нарочно ги държи в неведение, за да си осигури две независими гледни точки? Или нещо друго? Мразя да си пъхам крака в техните капани, казвам ти. Невестулки проклети!

Саймън Илян се наведе в обхвата на камерата и го посъветва ведро:

— Ами обади се на Гай Алегре и попитай, Иване. Ако е първото, той ще иска да знае, а ако е второто, ти ще искаш да знаеш. Алегре ще говори с теб. Но бъди кратък все пак. — Лицето му се отдръпна с развеселена усмивка. Остана само гласът, който добави: — Браво на онова момче от галактическия обаче, със или без трън в задника. Опънал се е на цял адмирал. Ето такъв здрав гръбнак трябва да имат агентите ни…

Иван потръпна. „Ама аз не искам да говоря с Алегре!“

— Много разумно — одобри лейди Алис. — А аз ще се обадя на Тедж и Риш. Хайде, скъпи. Кристос ще ти се обади с подробностите за транспорта.

И прекъсна връзката. Иван поседя още миг, втренчил поглед във видплочата. Събираше сили и се чудеше кога и дали изобщо ще му остане време за служебните му задачи. Както и дали всички тези отклонения не попадат в графата „лични разговори в работно време“, за които се полагаше мъмрене. Въздъхна и набра следващия код.