Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— Правилно ли съм го запомнил?
— Да. „Конгоджо“ ще рече „диамантена колесница“.
— Моля? — учуди се титулярният съветник. — В какъв смисъл?
— Сега не му е времето да започваме подробна лекция относно будизма, затова ще го обясня кратко и опростено. В будизма съществуват два основни клона, така наречените Колесници. Всеки, който жадува Освобождение и Светлина, може да избере в коя от тях да се качи. Малката Колесница се носи по пътя, който води към спасението само на твоята собствена душа. Голямата Колесница е за оногова, който иска да спаси цялото човечество. Привърженикът на Малкия път се стреми да постигне статут на архат, абсолютно свободно същество. Привърженикът на Големия път може да стане бодхисатва — идеално същество, което е изпълнено със състрадание към всичко на тоя свят, но не желае да вкуси Свободата, докато всички останали не са се освободили.
— Повече ми допадат б-бодхисатвите — отбеляза Ераст Петрович.
Доронин се усмихна.
— Това е така, понеже те са по-близки до християнската идея за саможертвата. Аз пък съм мизантроп и бих предпочел да стана архат. Страх ме е само, че не съм достатъчно праведен.
— Тогава какво представлява Диамантената колесница?
— Това е съвсем обособено разклонение на будизма, твърде заплетено и изобилстващо от тайни. Непосветените не знаят много за него. В съответствие с това учение човек може да постигне просветление и да стане Буда още приживе, но за целта се изисква особено твърда вяра. Затова колесницата се нарича диамантена — нали в природата не съществува нищо по-твърдо от диаманта.
— Абсолютно не проумявам — каза след размисъл Фандорин. — Как можеш да постигнеш просветление и да станеш Буда, щом вършиш убийства и правиш мръсотии?
— Точно в това няма нищо чудно. Малко ли гадости се вършат в нашата църква и все в името на Христа и спасяването на душата? Не е в учението работата. Познавам монаси от сектата шингон, която изповядва пътя на Диамантената колесница. Просветляват си се, никому не пречат. Не допускат външни хора в своите работи, но и те самите не се интересуват от чуждите. При това хич не са фанатици. Трудно е да си представи човек някого от тях как си реже физиономията с крясък: „Конгоджо!“ И най-важното, никога не съм чувал тая формула да има магическо значение… Разбирате ли, в японския будизъм се смята, че някои сутри или словесни формули притежават магическа сила. Съществува сакралното заклинание „Наму Амида буцу“, знаем Лотосовата сутра — „Наму мьохо ренгекьо“. Монасите ги повтарят хиляди пъти, вярвайки, че по тоя начин ще се придвижат по Пътя на Буда. Вероятно съществува и някаква фанатична секта, която е възприела заклинанието „Конгоджо“… — Всеволод Виталиевич сви рамене. — Уви, европеец не е състояние да се оправи с тая материя. Да се връщаме при Безликия, докато не сме се изгубили вдън горите будистки. Нека проверим логическата последователност на събитията. Въпрос: защо е убит Благолепов? Отговор: защото е дрънкал наляво и надясно за нощните си пътници. Май няма друга причина да се изпраща такъв майстор на убийствата срещу толкова незначително човече. Така ли е?
— Така е.
— Безликия е нинджа, а тях, както знаем от историята, ги наемат срещу пари. Отделен е въпросът откъде през хиляда осемстотин седемдесет и осма година се е взел нинджа и може би никога няма да научим отговора му. Но щом се е намерил човек, който е приел да живее и умре по законите на тая секта, той със сигурност се е и прехранвал по техния начин. С други думи, бил е наемник. Въпрос: кой го е наел. Отговор: не се знае. Въпрос: за какво са го наели?
— Да прикрива и пази тримата самураи от Сацума? — предположи Фандорин.
— Най-вероятно. Наемането на такъв майстор струва много пари. Откъде бивши самураи може да разполагат с толкова пари? Значи в играта участват сериозни задкулисни играчи, способни да правят високи залози, за да приберат „банката“. А „банката“ е известна — това е министър Окубо. Точно това ще напиша в рапорта си до посланика. Ще добавя също, че ръководител, свръзка или посредник на сацумските самураи е съдържателят на игралния дом. Японската полиция го следи и към днешна дата това е единствената ни нишка. Какво ще кажете, Фандорин? Дали не пропуснах нещо при анализа на ситуацията?
— Анализа си го бива — призна титулярният съветник.
— Мерси — консулът махна тъмните си очила, уморено разтърка очи. — Само че началството не ме цени толкова за способността ми да правя анализи, колкото за умението да предлагам решения. Какво пишем в резюмиращата част на доклада?