Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Тя мина покрай тях, едва погледна Ераст Петрович и събеседника му. Фандорин се поклони, Бухарцев галантно докосна козирката на шапката си.
— О, каква шийка, каква шийка! — простена морският агент. — Обожавам тия техни яки. В определен смисъл са дори по-пикантни от европейските деколтета.
Високата яка на кимоното беше изрязана отзад. Ераст Петрович не можеше да откъсне очи от нежните къдри на тила й, от беззащитната вдлъбнатинка на тънкото й вратле, но най-вече от трогателните детски щръкнали уши. Тя сигурно е още съвсем дете на години, помисли си той изведнъж. Нейната ирония е само маска, защита срещу грубия, жесток свят, в който й се налага да живее. Както бодлите на розата.
Той разсеяно се сбогува с Бухарцев, едва му кимна — не спираше да следи тънката фигурка, която пресичаше площада.
Изведнъж О-Юми се спря, сякаш бе усетила погледа му. Обърна се и тръгна в обратна посока. Когато Фандорин проумя, че тя не просто се връща, а идва към него, той направи няколко крачки да я пресрещне.
— Пазете се от тоя човек — бързо изрече О-Юми и посочи с брадичка отдалечаващия се капитан-лейтенант. — Не го зная кой е, но виждам, че той се преструва на ваш приятел, прегръща ви през рамо, а всъщност ви мисли злото. Днес е написал или тепърва ще напише донос срещу вас.
Тя млъкна и понечи да си тръгне, но Ераст Петрович не позволи, препречи й пътя. Две съсухрени брадати физиономии с любопитство наблюдаваха сцената през решетките на прозорец в полицейския участък. Дежурният пред входа също ги гледаше весело.
— Вие обожавате да изчезвате ефектно, но с-сега настоявам за отговор. Какви са тия глупости за доноса. Кой ви е казал?
— Лицето му. По-точно бръчката в крайчеца на лявото око в съчетание с линията и цвета на устните — леко се усмихна О-Юми. — Не ме гледайте така. Не се шегувам и не ви мамя. Просто в Япония имаме една древна наука нинсо, тя позволява да се чете по човешките лица, сякаш са отворена книга. Малцина владеят това изкуство, но в нашето семейство пазим тайните му вече двеста години.
Преди да пристигне в Япония, титулярният съветник щеше да се разсмее на такива приказки, но днес вече знаеше, че в тая страна има неизброимо количество най-невероятни „изкуства“, затова не се засмя, а уточни:
— Да се разчита лицето като книга? Нещо като физиогномониката?
— Да, само че доста по-широко и по-подробно. Майстор на нинсо умее да тълкува и формата на главата, и строежа на тялото, и походката, и гласа — с една дума всичко, което човек съобщава за себе си на външния свят. Ние умеем да различаваме сто четирийсет и четири оттенъка на кожата, двеста и дванайсет типа бръчки, трийсет и два мириса и много, много други неща. Аз съм далеч от уменията на баща ми, но мога със сигурност да определя възрастта, мислите, скорошното минало и най-близкото бъдеще на човека…
Като чу за бъдещето, Фандорин разбра, че тя все пак му се присмива. Пада му се, щом е толкова доверчив!
— Е, с какво съм се занимавал днес? Или не, по-добре ми кажете за какво съм си мислил — ухили се иронично той.
— Сутринта ви е боляла глава, ето тук — леките пръсти едва докоснаха слепоочието му и Фандорин потръпна донякъде от учудване (защото тя бе отгатнала за главоболието), донякъде от самото докосване. — Налегнали са ви тъжни мисли. Това често ви се случва сутрин. Мислили сте си за една жена, която вече я няма. И сте си мислили за друга жена, която е жива. Представяли сте си различни картини, от които сте почувствали горещина.
Червенина заля лицето на Ераст Петрович, а магьосницата се усмихна лукаво, но не разви темата по-нататък.
— Това не е вълшебство — каза тя сериозно. — Това е просто плод на многовековни наблюдения, провеждани от много внимателни хора, съсредоточени в своя занаят. Дясната половина на лицето ви — това сте вие самият, лявата са хората, свързани с вас. Например, когато виждам на дясното слепоочие пъпчица с цвят инсеку, зная, че тоя човек е влюбен. А ако същата пъпчица е на лявото слепоочие, значи той е обичаният.
— Не, вие все пак ми се подигравате.
О-Юми поклати глава.
— Неотдавнашното минало може да се определи по долните клепачи. Близкото бъдеще — по горните. Ще позволите ли?
Белите пръсти отново докоснаха лицето му. Опипаха веждите, погъделичкаха миглите. Фандорин усети, че се вцепенява.
Внезапно О-Юми се отдръпна рязко. Очите й го гледаха със страх.
— Какво… какво има? — попита той дрезгаво, гърлото му изведнъж бе пресъхнало.
— Днес ще убиете човек! — прошепна тя изплашена, обърна се и побягна през площада.
Той насмалко да се втурне подире й, но успя навреме да се овладее. Не само не се затича, а дори й обърна гръб. Извади тънка манилска пурета от табакерата. Успя да я запали чак с четвъртата клечка. Титулярният съветник цял се тресеше, вероятно от злоба.