Диамантената колесница

— П-предположение.

— Което въпреки всичко бих отнесъл към фактите в светлината на последвалите събития. А именно: опита да бъде ликвидиран вашият Маса, свидетелят на убийството. Опит, който е не по-малко, а дори и по-екзотичен от самото убийство. Както казвате вие в полицията, почеркът на престъпника съвпада. Факт?

— Така изглежда.

— Престъпникът обаче не успява да унищожи Маса, отново му пречи пустият вицеконсул. По такъв начин вместо един свидетел се появяват двама.

— Но защо не ме уби? Бях напълно б-безпомощен. Хайде, змията не ме ухапа, но той със сигурност е имал още хиляда начина да ме очисти.

Доронин скромно сложи ръка на гърдите си.

— Забравяте, приятелю, че в тоя момент на сцената се появява вашият покорен слуга. Да убиеш консула на велика сила означава да предизвикаш сериозен международен скандал. Такива неща не са се случвали от времето на Грибоедов72. Тогава се наложило персийският шах за уреждане на конфликта да преподнесе на царя най-големия диамант от своята корона, тежал деветдесет карата. Как мислите — оживи се Всеволод Виталиевич — на колко карата биха оценили мен? Вярно е, че аз не съм посланик, а само консул, затова пък имам повече дипломатически стаж от Грибоедов. Пък и скъпоценните камъни в наши дни поевтиняха… Добре, шегата настрана. Фактът е, че Безликия не е посмял или не е пожелал да ме убие. Вече имахте възможността да се убедите, че в Япония дори разбойниците са патриоти.

Това твърдение не убеди особено Ераст Петрович, но той не възрази.

— Впрочем не чух благодарност за спасения живот — престори се на засегнат консулът.

— Благодаря.

— За нищо. Продължаваме. След несполучливото начинание с пълзящата гад Безликия научава отнякъде, че следствието разполага със странна нечувана улика — отпечатъци от неговите пръсти. За разлика от Бухарцев, пък и от вашия покорен слуга, да си призная, Безликия се отнася твърде сериозно към това обстоятелство. И аз се досещам защо. Нали съставихте словесен портрет на човека, когото Маса е видял в „Ракуен“?

— Да.

— Съвпада ли той с белезите на вашия неканен гост?

— Минимално. Само що се отнася до ръста — малко над два аршина, и крехкото телосложение. Но в Япония подобно телосложение не е рядкост. Във всичко останало… Маса е видял във вертепа грохнал старец, прегърбен, с тресяща се глава, с пигментни петна по лицето. Докато моето с-старче беше съвсем бодро и свежо. Не бих му дал повече от шейсет.

— Точно така — вдигна пръст консулът. — За нинджите е известно, че са вещи в промяната на облика си. Но ако теорията на мистър Фолдс е вярна, отпечатъците от пръсти не подлежат на промяна. Приликата на следите по яката и по огледалото го потвърждават. Така или иначе, Безликия се решава на безпрецедентно дръзка крачка — да унищожи уликите директно в кабинета на началника на полицията. Опитва се да избяга, но безрезултатно. Интересно, че преди смъртта си произнася: „Конгоджо.“