През страната на скипетарите

Първо заповядах на Яник да застане до процепа на вратата и да наблюдава за удобен момент. Непрекъснато бляскащите светкавици осигуряваха достатъчно светлина. Щом той ми съобщи, че вече не вижда никого и че отворът в купата отново е затворен, накарах него и Омар да ме занесат дотам. След като двамата бързо се върнаха обратно, се опитах да се мушна между сложените хоризонтално един върху друг снопи, което си имаше своите трудности, защото те се бяха сплъстили здраво от собственото си тегло, а аз исках да избягвам вдигането на всякакъв шум.

В това отношение от голямо предимство за мен бяха силно плющящият дъжд и почти непрекъснатият тътен на гръмотевиците. Проправях си път между снопите с главата напред. Стеблата на ръжта са с височината на човешки бой и не бяха в разбъркани наръчи, а свързани в стегнати снопи, при което стеблата запазват дължината си, а връзките стават значително по-дълги от самите стръкове. Затова дебелината на стената на купата беше повече от дължината на тялото ми и можех да се мушна целия в нея, дори и краката си, без вътре да забележат главата ми.

Снопите бяха обърнати с класовете навътре. Бавно се приближих навътре дотолкова, че класовете изцяло покриха главата ми, но между тях аз спокойно можех да виждам във вътрешността на кухината. Бурята ми беше от голяма полза. Движенията ми предизвикваха неизбежно шумолене в сламата, а при други обстоятелства падането на зърната непременно щеше да ме издаде. Как тогава щях да се защитавам, като не можех свободно да се движа. Всеки насочен срещу мен куршум щеше да ме улучи, защото нямаше да мога да ги избягна. Единственото спасение се състоеше в това, да изпреваря враговете. Затова още вън, пред купата, взех двата си револвера в ръце, защото иначе, притиснат между снопите, нямаше да мога да бръкна в пояса си. Всичко останало, дори ножа и съдържанието на джобовете си, бях оставил в кулата, защото, ако изгубех нещо тук, трудно щях да го намеря отново.

Кръглата основа на купата имаше диаметър от около осем метра, а стените бяха с дебелина приблизително два метра. Значи вътрешният диаметър на празното пространство беше сигурно четири метра, така че там имаше достатъчно място да седнат една дузина мъже. Яник беше казал по-малко. По средата в земята беше забит кух стълб, на който се опираше дебелият връх на купата. В кръг за сядане бяха пръснати снопи, а на стълба беше закачен горящ фенер, който осветяваше кухината. Входът се състоеше от няколко по-тънки снопа, които лесно можеха да се махат и слагат, което отвън не се забелязваше, но вътре се виждаше добре.

Защо беше приспособил Мурад Хабулам това скривалище? Само за да крие вътре брат си Манах ал Барша ли? Тогава вътрешността можеше да е значително по-малка, а в къщата и в двора му сигурно имаше и друго по-удобно място, подходящо за престой на няколко души. Впрочем някогашният събирач на данъци идваше само на кон, а за животното също трябваше да има по-специално скривалище.