Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Ще ви видим шегите утре на полковия рапорт — измърмори тъмничарят.
— Само недей съска, пор такъв — отговори му от нара школникът, — кажи ми по-добре, какво ще направиш, ако трябва да затвориш десет школника? Недей гледа толкова глупаво, ключарю на Марианските казарми. Ще затвориш двайсет, а десет ще пуснеш, съсел такъв. Ех, боже мой, да бях министър на войната, ти тогава щеше да разбереш как се служба служи! Знаеш ли теоремата, че ъгълът на падането е равен на ъгъла на отражението! Само за едно нещо те моля: посочи, дай ми опорна точка някъде във вселената и ще вдигна цялата земя заедно с тебе, будала с будала!
Тъмничарят опули очи, потрепера и тръшна вратата подире си.
— Взаимоспомагателно дружество за премахване на тъмничарите — каза школникът, разделяйки справедливо дажбата хляб на две части, — според параграф шестнайсети от военния правилник затворниците в казармите до произнасяне на присъдата трябва да получават редовна дажба, ала тук законът прериен важи, силен ли си, твойто право сал тежи.
Те седяха на нара и гризяха войнишкия хляб.
— При тъмничаря най-добре личи — продължи размишленията си школникът — доколко войната озверява хората. Положително и нашият тъмничар, преди да постъпи на военна служба, е бил млад човек с идеали, русокос херувим, нежен и отзивчив към всекиго, защитник на нещастните, страната на които е вземал винаги при сбиване за моми по сборовете в своя роден край. Няма съмнение, че всички са го уважавали, но днес… Боже мой, с какво удоволствие бих го ударил през устата, бих му очукал главата о нара, бих го хвърлил надолу с главата в нужника. И това, приятелю, е доказателство за абсолютното озверяване на мисълта при изпълнение на военния занаят.
Школникът запя:
— Мили приятелю — продължи той изложението си, — ако разгледаме всичко това в мащабите на нашата мила монархия, стигаме до неизбежното заключение, че положението ѝ не се отличава много от хала на Пушкиновия вуйчо. С оглед на това, че вуйчо му е бил с единия си крак в гроба, Пушкин писал, че не оставало нищо друго освен:
Отново се чу как ключът изтрака в ключалката и тъмничарят запали газената лампа в коридора.
— Светъл лъч в мрака! — извика школникът. — Просветата прониква в армията! Лека нощ, господин тъмничарю, поздравете всички началства и приятни сънища. Нека ви се присъни, да речем, че сте ми върнали вече петте крони, които ви дадох, за да ми купите цигари, и които вие пропихте за мое здраве. Спете спокойно, чудовище!
Те чуха как тъмничарят изръмжа нещо за утрешния полкови рапорт.
— Отново сами — каза школникът, — сега аз ще посветя последните си мигове преди спането на доклад и лекция на тема: Как с всеки изминат ден се разширяват зоологическите познания на различните подофицерски и офицерски чинове във войската. За да се изфабрикува нов военен жив материал — военносъзнателни хапки за оръдейните дула, необходими са сериозни проучвания по естествена история или книги като: „Източници за стопанско благосъстояние“, издадена от Кочи, където на всяка страница се срещат думите: говедо, прасе, свиня. В последно време обаче виждаме, че нашите напредничави военни среди въвеждат нова терминология за новаците. В единадесета рота кандидат-подофицерът Алтхоф употребява думите: енгадинска коза. Ефрейторът Мюлер, немски учител от Кашперските планини, нарича новобранците чешки порове, фелдфебелът Зондернумер ги нарича волски жаби, йоркширски диви свини и обещава да ги препарира. Той върши това с такава вещина, сякаш произлиза от семейство на препаратори. Всички началства се стремят да внедрят у подчинените си любов към родината чрез особени помощни средства, като реване и танцуване около новобранците, бойни викове, които напомнят за африканските диваци в момент, когато са се наканили да одерат невинна антилопа или да пекат бут от мисионер, приготвен за изяждане. Всичко това, разбира се, не се отнася за немците. Ако уредникът Зондернумер спомене нещо за „бандата от смукачи“, веднага добавя die tschechische269, за да не се обидят немците и да не помислят, че се отнася за тях. При това всичките чинове от единадесета рота пулят очи също като онова бедно куче, което от лакомия глътнало сюнгер, натопен в масло, и после не могло да го повърне. Веднъж аз чух един разговор на отборника Мюлер с кандидат-подофицера Алтхоф относно по-нататъшния начин на процедиране при обучаване на опълчението. В тоя разговор особено изпъкваха думите като: „Ein paar Ohrfeigen“270. Първоначално аз помислих, че се е случило нещо помежду им, че немското единство е започнало да се руши, но се излъгах, чиста работа. Ставаше дума наистина само за войниците.
269
Чешката. — Б.пр.
270
Няколко плесника. — Б.пр.