Пътят на кралете (том I)

Странно. Забеляза група от по-големите момчета да се събира в подножието на един хълм. Позна всичките, разбира се. Братята Йост и Йест. Морд, Тифт, Нагет, Хав и другите. Всички имаха хубави алетски имена за тъмнооки. Не като неговото. То беше различно.

— Защо не проверяват за червеи? — попита той.

— Не знам — отговори Ларал и насочи вниманието си към момчетата. Погледът й беше особен. — Хайде да идем и да видим. — Тя заслиза по хълма, без да даде на Кал възможност да възрази.

Той се почеса по главата и погледна Тиен.

— Слизаме ей там.

Иззад камъка изскочи главата на Тиен. Той кимна енергично и се върна към търсенето на следващото скокливче. Кал се плъзна от камъка и тръгна по склона след Ларал. Тя слезе при момчетата и те я изгледаха с неудобство. Тя никога не прекарваше с тях толкова време, колкото с Кал и Тиен. Бащите им бяха доста добри приятели, доколкото единият беше светлоок, а другият — тъмноок.

Ларал кацна на една скала наблизо и зачака мълчаливо. Кал приближи. Защо тя поиска да слязат, след като не смяташе да разговаря с момчетата?

— Здрасти, Йост — рече Кал. Йост беше най-голям сред четиринадесетгодишните — почти мъж, пък и изглеждаше като мъж. Гърдите му бяха широки за възрастта, краката му мощни и набити, като на баща му. Държеше отсечена фиданка, оформена грубо като тояга. — Защо не чистите червеи?

Кал веднага разбра, че е сбъркал с този въпрос. Лицата на някои от момчетата помръкнаха. За тях беше дразнещо, че Кал никога не трябва да ходи да работи на хълмовете. Не даваха ухо на възраженията му, че вместо това прекарва дълги часове в заучаване на мускули, кости и лекарства. Виждаха само едно момче, на което е разрешено да си прекарва дните на сянка, докато те се бъхтеха под палещите слънчеви лъчи.

— Старият Тарн се натъкна на сума ти полипи, дето не растат както трябва — най-сетне отговори Йост и метна един поглед на Ларал. — Пусна ни да си ходим, докато обсъждат дали да сеят наново или да чакат какво ще излезе от тия.

Кал кимна и се почувства неловко пред деветте момчета. Бяха потни, коленете на панталоните им бяха зацапани с крем и изкърпени, където се бяха протрили от камъните. А Кал беше чистичък, имаше хубави панталони, купени от майка му само преди няколко седмици. Баща му го беше пуснал навън с Тиен, защото в този ден имаше някаква работа в дома на градоначалника. Кал щеше да плати почивката с учене до късно през нощта на светлината на заредените сфери. Но каква полза да обясняваш това на момчетата?

— Да, хмм, а вие за какво си приказвахте?

Вместо да отговори, светлокосият Нагет, най-високият в групичката, рече:

— Кал, ти знаеш разни работи. Нали така? За света и прочие?

— Аха. От време на време.

— А да си чувал тъмноок да е станал светлоок? — попита Нагет.

— Разбира се — отвърна Кал. — Татко казва, че може. Богати тъмнооки търговци се женят за някой от по-нископоставените светлооки и влизат в техния род. После може да им се родят светлооки деца. Такива работи.