Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
На третия етаж се спря пред солидна дъбова врата с малка месингова табелка до нея, на която пишеше, че това са офисите на „Лоугън“. Пое си дълбоко въздух и влезе вътре.
Мястото бе тясно и явно не им бе достатъчно. По всички стени имаше метални етажерки, но въпреки похвално голямата площ за съхранение на документи, навсякъде лежаха купчини с книжа, писма, сметки, каталози с розови насаждения, зеленчуци и градински инструменти. Освен това се виждаха отворени кашони с мостри на лопатки за разсаждане и други инструменти и дори няколко торби с тор.
Зад секретарското бюро седеше момиче и дъвчеше дъвка. Беки веднага изпита антипатия и осъзна, че това същото момиче бе отказало да я свърже с Лоугън тази сутрин.
— Мога ли да ви помогна?
— Надявам се. Търся Уилям Лоугън.
Момичето зад бюрото присви очи:
— Вие сте онази дама, с която говорих по-рано, нали?
Нямаше смисъл да отрича — колко ли американци се обаждаха на ден?
— Да. Реших, че може да имам по-голям късмет, ако дойда лично.
— Вижте какво, госпожице. — Момичето въздъхна. — Не искам да съм груба, в никакъв случай, но не мисля, че той има желание да разговаря с вас. Предадох му съобщението ви, а той го смачка и го хвърли в коша.
Беки усети как кръвта нахлува в лицето й, но продължи да настоява:
— Предположих, че не иска да говори с мен. Обаче аз искам да говоря с него. Има проблем със сметката ми.
— Проблем ли? — Малкото съчувствие от страна на секретарката изчезна напълно. Сега тя отново се държеше враждебно и повиши тон: — Знаете ли изобщо колко евтино ви излезе цялата работа? Дължим наем за два месеца, обаждат ни се от разсадниците, а вие смятате, че има проблем? Ще ви кажа какъв е проклетият проблем…
— И какъв е?
Беки се сепна. Дори не го бе чула да влиза. Обърна се и видя Лоугън — с черни кадифени панталони, черна тениска и груби работни обувки. Стоеше точно зад нея в тясната стаичка и красивото му лице изглеждаше потъмняло от гняв.
— Предпочитам да го обсъдим насаме.
— Можеш да кажеш всичко, което имаш да ми казваш, и пред Трейси.
Тя погледна към настръхналото момиче. Наистина не й се щеше да обсъжда положението си пред нея. Но Уил се взираше неумолимо в лицето й.
— Моля ви, господин Лоугън. — Каза го тихо. — Шофирах дотук цели три часа, за да поговоря с вас. Не може ли да идем в бара?
Той беше гладен.
— Добре.
— Благодаря — отвърна Беки. Изпита огромно облекчение. Отдаде го на желанието по-бързо да се отърве от Лоугън.
Лоугън донесе напитките им на масата. Барът имаше приятна градина отзад, с голям декоративен храст будлея11, покрит с безброй цветове.
— Какво е това? — Той кимна неодобрително към бялото газирано вино, което тя си бе поръчала.
— С кола съм.
— Вярно.
— Мислех, че истинските мъже не ядат зеленчуков пай — отбеляза Беки, обзета внезапно от детинско желание да му отмъсти за заядливата забележка.
— Аз пък много обичам зеленчуков пай. — Той отново говореше със силно изразен акцент. — Казахте, че сте шофирали три часа, за да ме видите. И не искате да говорим пред секретарката ми. Сигурно имате основателни причини.
— Става дума за сметката. Сумата е прекалено малка.
Той тъкмо се канеше да хапне от пая и вилицата му остана във въздуха.
— Какво искате да кажете?
Тя се взря в очите му. Този път нямаше да я накара да сведе поглед.
— Имам предвид, че направих малко проучване, господин Лоугън. Открих колко струват живите плетове, какви са тарифите за услугите ви и че наемате архитекти. Разбрах, че сте поели работата при мен като един вид… овощарска благотворителност.
Лоугън се смая. После избухна в смях.
— Не ми се присмивайте! — сряза го Беки. — Знаете какво имам предвид. Обикновено се занимавате с индустриални проекти и не печелите много, понеже сте прекалено взискателен към качеството. И въпреки това сте ми направили отстъпка от хиляди лири, независимо от…
— Какво? — меко попита той, а тъмните му очи блестяха весело.
— Знаете. Разправията ни. Както и да е, не се нуждая от милостинята ви. Имам много повече пари от вас, за бога, и искам да платя дълга си. Не искам да ви дължа услуги, за които изобщо не съм ви молила.
Лоугън замълча за миг, после отпи солидна глътка от джина с тоник. Погледна я над ръба на чашата си и очите му леко се плъзнаха по тялото й, както бе направил и по-рано. На Беки изведнъж й се прииска да е облякла нещо различно от бялата памучна рокля. Ами ако слънчевите лъчи я правеха прозрачна и той можеше да види сутиена и бикините й? Бяха от бледосиня дантела. Ами ако ги забележеше?
11
Наричат го още пеперуден храст. — Б.р.