Град от кости

— Как да не е просто? — Алекс се наведе напред и се намръщи. — Това няма нищо общо с нас, а само с твоята… твоята пристрастеност към опасностите.

Джейс поклати глава, видимо ядосан.

— Не разбирам защо ми се противопоставяш?

Защото не иска да пострадаш, помисли си Клеъри и се зачуди на абсолютната му неспособност да види какво в действителност се случва с Алек. Но нали и на нея самата й бе убягнало същото у Саймън. Какво право имаше да съди?

— Виж, собственичката на Убежището, Доротея, няма доверие на Клейва. По-точно казано, мрази ги. На нас обаче ни вярва.

— Вярва на мен — каза Клеъри. — За теб не знам. Дори не съм сигурна, че те харесва.

Джейс не й обърна внимание.

— Хайде, Алек. Ще бъде забавно. Само си помисли за славата, когато върнем Бокала на смъртните обратно в Идрис! Имената ни никога няма да бъдат забравени.

— Не ме е грижа за славата — каза Алек, без да откъсва очи от лицето на Джейс. — Боя се да не направим нещо глупаво.

— В този случай обаче Джейс е прав — каза Ходж. — Ако от Клейвът отидат в Убежището, може всичко да пропадне. Току-виж Доротея избягала с Бокала и няма и да го видим повече. Не, очевидно Джослин е искала само един човек да може да го открие и това е Клеъри, единствено Клеъри.

— Тогава да върви сама — каза Алек.

Дори Изабел изсумтя на тази реплика. Джейс, който се бе навел напред, с ръце, поставени върху бюрото, се изправи и изгледа хладно Алек. Само Джейс, помисли си Клеъри, е в състояние да гледа хладно по долнище от пижама и стара тениска.

— Ако се страхуваш от няколко бездушни, по-добре си остани вкъщи — каза тихо той.

Алек пребледня:

— Не се страхувам — отвърна той.

— Добре — рече Джейс. — В такъв случай няма проблем, нали? — Той се огледа из стаята. — Всички ли сме съгласни?

Алек измърмори някакво „да“, докато Изабел енергично закима с глава.

— Разбира се — каза тя. — Звучи забавно.

— Не знам дали ще е забавно — рече Клеъри. — Но, разбира се, съм съгласна.

— Клеъри — каза бързо Ходж — Ако мислиш, че е опасно, не е нужно да ходите. Можем да уведомим Клейва…

— Не — каза Клеъри, изненадващо и за себе си. — Мама е искала аз да го открия. Не Валънтайн, нито пък те. — Не от чудовища се криеше тя, беше казал Магнус. — Ако тя наистина е прекарала целия си живот в опити да държи Валънтайн далече от Бокала, то това е най-малкото, което мога да направя.

Ходж й се усмихна.

— Мисля, че тя е знаела, че ще кажеш това — рече той.

— Във всеки случай, не се безпокой — каза Изабел. — Няма да пострадаш. Можем да се справим с няколко бездушни. Те са откачени, но не са много умни.

— И е много по-лесно да се справиш с тях, отколкото с демоните — каза Джейс. — Не са толкова лукави. О, ще ни трябва и кола — добави той. — Ако може, по-голяма.