Град от кости

— Той има много неща, които аз нямам — каза Джейс. — Например късогледство, лоша стойка, както и смайваща липса на координация.

— Знаеш ли — каза Клеъри, — повечето психолози са единодушни, че враждебността е върховна форма на сексуално привличане.

— Ах — възкликна нехайно Джейс, — ето защо толкова често попадам на хора, които уж ме мразят.

— Аз не те мразя — бързо каза Алек.

— Това е, защото сме като братя — отвърна Джейс, като заобиколи бюрото. Той взе червения телефон и го подаде на Клеъри. — Обади му се.

— На кого да се обадя? — каза Клеъри, за да спечели време. — На Ерик ли? Той никога не би ми заел колата си.

— На Саймън — каза Джейс. — Обади се на Саймън и го попитай дали ще ни закара до вас.

Клеъри направи последно усилие.

— Не познаваш ли възрастни ловци на сенки, които да имат коли?

— В Ню Йорк ли? — усмивката на Джейс изчезна. — Виж, в момента почти всички ловци на сенки са в Идрис. Освен това биха настояли да ни придружат. Или Саймън кара, или нищо не правим.

За миг погледите им се кръстосаха. В очите му имаше заплаха, както и още нещо, което я подканяше да обясни причините за нежеланието си. Тя се намръщи и пристъпи към бюрото, като грабна телефона от ръката му.

Започна да набира, без да се замисля. Номерът на Саймън й беше толкова познат, колкото и нейният собствен. Беше се приготвила за тежък разговор с майка му или някоя от сестрите му, но след второто позвъняване вдигна самият той.

— Ало?

— Саймън?

Мълчание.

Джейс я гледаше. Клеъри стисна очи и се опита да си представи, че го няма.

— Аз съм — каза тя. — Клеъри.

— Знам кой е. — Звучеше раздразнен. — За твое сведение, спях.

— Знам. Рано е. Съжалявам. — Тя усукваше телефонния кабел около пръста си. — Трябва да те помоля за една услуга.

Последва ново мълчание, след което той мрачно се засмя.

— Шегуваш се.

— Не се шегувам. Знаем къде е Бокалът на смъртните и имаме намерение да го вземем. Работата е там, че ни трябва кола.

Той отново се засмя.

— Извинявай, но да не се опитваш да ми кажеш, че твоите приятелчета, които убиват демони, трябва да бъдат закарани от майка ми на следващата им среща със силите на мрака?

— Всъщност, чудех се дали не би могъл да помолиш Ерик да ти даде микробуса.

— Клеъри, ако мислиш, че…

— Ако вземем Бокала на смъртните, ще мога да си върна мама. Само заради него Валънтайн нито я убива, нито я освобождава.

Саймън изпусна дълга, тежка въздишка.

— Мислиш, че ще е толкова лесно да направиш размяната? Не съм убеден, Клеъри.

— И аз не съм! Но все пак е някакъв шанс.

— Това нещо е много силно, нали така? В „Тъмници и дракони“ обикновено не се препоръчва да си играеш с предмети, притежаващи такава сила, докато не разбереш какво могат да правят.