Град от кости

— Хубав лък — каза Саймън, като кимна към Алек.

Алек примигна, по миглите му блестяха капки дъжд.

— Какво разбираш ти от стрелба с лък? — попита той с тон, в който личеше съмнение.

— Стрелял съм с лък на летните лагери — каза Саймън. — Шест години поред.

В отговор на това три чифта безизразни очи се впериха в него, само Клеъри се усмихна насърчаващо, ала Саймън не й обърна никакво внимание. Той гледаше към навъсеното небе.

— Да тръгваме, преди отново да е завалял порой.

Предната седалка беше посипана с опаковки от чипс и трохи от бисквити. Клеъри ги замете с ръка колкото можа. Преди обаче да свърши и да се настани, Саймън запали колата и тя рязко бе запратена на седалката.

— Ох — извика укорително тя.

— Извинявай — рече той, без да я погледне.

Клеъри чуваше как другите отзад тихичко си приказват — вероятно обсъждаха стратегии за битката и най-добрия начин да обезглавиш демон, без да изцапаш с неземната му кръв новите си кожени ботуши. Макар че нямаше преграда между предните седалки и останалата част на микробуса, Клеъри усещаше тягостното мълчание между нея и Саймън, сякаш бяха сами.

— Е, какво беше това „хей“? — попита тя, докато Саймън караше по главния път, който минаваше успоредно на Ийст Ривър.

— Какво „хей“? — отвърна той, като засече черна спортна кола, водачът на която, костюмиран мъж с мобилен телефон в ръка, им направи доста неприличен жест зад тъмните прозорци.

— Онова „хей“, с което момчетата винаги се поздравяват. Като видя Джейс и Алек, ти им каза „хей“ и те ти отговориха по същия начин. Защо просто не си казахте „здравей“?

Стори й се, че видя един мускул да потрепва на бузата му.

— „Здравей“ е прекалено момичешко — обясни й той. — Истинските мъже се изразяват кратко, лаконично.

— Значи колкото си по-мъжествен, толкова по-малко говориш?

— Именно — кимна Саймън. Погледът й се плъзна покрай него към влажната мъгла, стелеща се над Ийст Ривър и покриваща брега с лека сива пелена. Самата вода имаше цвят на олово, тежка и плътна, а неизменният вятър образуваше пенести вълни. — Затова когато суровите мъже по филмите се поздравяват, не казват нищо, а само си кимат. Кимването означава „Аз съм безмилостен тип, а виждам, че и ти си такъв“, но те не казват нищо, защото са Улвърин и Магнито и това би прецакало цялото им представяне.

— Представа нямам за какво си говорите — каза Джейс от задната седалка.

— Хубаво — каза Клеъри и бе възнаградена с една от най-малките усмивки на Саймън, когато той зави по моста Манхатън и тръгна към Бруклин и дома й.