Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Но ако я е обичал, защо тогава каза на онези мъже, че не го е грижа какво ще стане с нея? Защо не пожела да му кажат къде се намира тя?
— Както казах преди малко, където има любов, там има и омраза — рече Ходж. — През всички тези години тя много го нарани. Обърна се срещу него. А той продължаваше да й бъде вярното куче, никога не се възпротиви, никога не я обвини в нещо и никога не позволи чувствата му да застанат между тях. Сигурно е решил, че сега е моментът да си разменят ролите. Да я нарани така, както тя го е наранявала.
— Люк не би го направил. — Но Клеъри си спомни ледения му тон, когато й бе казал да стои далече от него и да не му се обажда повече. Беше видяла твърдия му поглед, когато се бе изправил пред хората на Валънтайн. Това не беше онзи Люк, когото тя познаваше, онзи Люк, с когото бе израснала. Онзи Люк никога не би тръгнал да отмъщава на майка й, задето не го е обичала достатъчно или по определен начин. — Но тя го обичаше — каза Клеъри на глас, без да забележи. — Просто не по начина, по който той я е обичал. Това не е ли достатъчно?
— Може би той е бил на друго мнение. — Ходж се отправи към бюрото си. — Но това са само догадки. Може да не ги взимаш предвид.
— Какво ще стане, когато вземем Бокала? — попита тя. — Как ще се свържем с Валънтайн, за да му кажем, че е у нас?
— Хюго ще го намери.
Дъждът отново заблъска по прозореца. Клеъри потрепери.
— Ще си взема якето — каза тя, като се изправи.
Тя извади от дъното на раницата си суичъра в зелено и розово. Докато го вадеше, чу нещо да изшумолява. Беше снимката на Кръга, с майка й и Валънтайн. Тя дълго я разглежда, преди да я пъхне обратно в раницата.
Когато се върна в библиотеката, другите вече се бяха събрали. Ходж бе седнал зад бюрото, с Хюго на рамо, и зорко ги оглеждаше, Джейс бе целият в черно, Изабел беше с ботушите, с които обичаше да тъпче демони, и златния си камшик, а Алек — с колчан стрели, преметнат през рамото му, и с кожен ръкавел на дясната ръка, от китката до лакътя. Всички, освен Ходж, бяха покрити с току-що поставени руни, всеки сантиметър от кожата бе изписан с виещи се мотиви. Джейс бе дръпнал нагоре ръкава си и, поставил брадичка на рамо, се мръщеше, докато драскаше някакъв осмоъгълен знак по кожата на ръката си от външната страна.
Алек го наблюдаваше.
— Не я правиш както трябва — каза той. — Дай на мен.
— Аз съм левичар — отбеляза Джейс, но без да се дразни, и му подаде стилито си. Алек го взе, видимо успокоен, сякаш досега не беше сигурен, че му е простено поведението отпреди малко. — Това е основно иратце — обясни Джейс, когато Алек наведе тъмната си глава над ръката му и започна внимателно да очертава линиите на лечителната руна. Джейс трепна, когато стилито се плъзна по кожата му, притвори очи и стисна юмрук, докато мускулите на лявата му ръка не се изпънаха като въжета. — В името на ангела, Алек…
— Опитвам се да съм внимателен — каза Алек, после пусна ръката на Джейс и отстъпи назад, за да се полюбува на творението си. — Готово.
Джейс отпусна юмрука си и свали ръка.
— Благодаря. — Той като че ли едва сега забеляза присъствието на Клеъри, погледна я и присви златистите си очи. — Клеъри.
— Изглежда, сте готови — каза тя, докато Алек, внезапно изчервен, се извърна от Джейс и започна да се занимава със стрелите си.
— Готови сме — каза Джейс. — Пазиш ли още камата, която ти дадох?
— Не. Изгубих я в Дюмон, не помниш ли?
— Вярно. — Джейс я изгледа с одобрителен поглед. — Едва не уби един върколак с нея, спомням си.
Изабел, която стоеше до прозореца, завъртя очи.
— Бях забравила, че си падаш по такива, Джейс. Момичета, които убиват зли създания.
— Харесвам всеки, който убива зли създания — каза небрежно той. — Най-вече себе си.
Клеъри погледна тревожно часовника на бюрото.
— Време е да слизаме. Саймън ще дойде всеки момент.
Ходж стана от стола си. Изглежда толкова уморен, помисли си Клеъри, сякаш дни наред не е спал.
— Нека ангелът да бди над всички вас — каза той, а Хюго, грачейки силно, литна от рамото му във въздуха точно когато часовникът започна да отмерва дванайсет на обяд.
Все още ръмеше, когато Саймън спря с микробуса пред Института и натисна два пъти клаксона. Сърцето на Клеъри подскочи… част от нея се тревожеше, че той може и да не се появи.
Джейс погледна към стелещата се дъждовна мъгла. Четиримата се бяха скрили под навеса на издълбания каменен корниз до входната врата на църквата.