Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Стигнаха до вратата й. Клеъри се облегна на стената до нея и го погледна.
— Благодаря за пикника за рождения ми ден — каза тя. За нейна най-голяма изненада гласът й звучеше съвсем нормално.
Джейс, изглежда, не искаше да пусне ръката й.
— Сега ще спиш ли?
Той пита просто от любезност, помисли си Клеъри. От друга страна пък, това беше Джейс. Той никога не беше любезен. Реши да отговори на въпроса с въпрос.
— Ти не си ли уморен?
Гласът му беше дрезгав.
— Никога не съм се чувствал по-бодър.
Той се наведе да я целуне, като повдигна лицето й със свободната си ръка. Устните им се докоснаха, първо леко, а после се запритискаха все по-силно. И точно в този момент Саймън отвори вратата на стаята й и излезе в коридора.
Той примигваше, косата му беше разрошена, очилата му ги нямаше, но и без тях беше видял достатъчно.
— Какво става по дяволите? — извика Саймън толкова силно, че Клеъри отскочи от Джейс, сякаш докосването до него я беше опарило.
— Саймън! Какво… искам да кажа, мислех, че ти…
— Че спя? Да, спях. — По скулите му бяха избили тъмночервени петна, както ставаше винаги, когато беше объркан или разстроен. — После се събудих, а теб те нямаше. Помислих си…
Клеъри не знаеше какво да каже. Как не можа да съобрази, че това ще се случи? Защо не предложи да отидат в стаята на Джейс? Отговорът беше колкото прост, толкова и ужасен: тя напълно беше забравила за Саймън.
— Съжалявам — отвърна, без да знае на кого изобщо го казва. С ъгълчето на окото си й се стори, че долавя гневния поглед на Джейс… но когато вдигна очи към него, видя, че той си беше същият: спокоен, самонадеян, леко отегчен.
— За в бъдеще, Клариса — каза той, — няма да е зле да споменаваш, че вече в леглото ти има друг. Така ще се избегнат неловки ситуации като тази.
— Ти в леглото си ли го покани? — попита потресен Саймън.
— Безумно, нали — каза Джейс. — Никога не бихме се побрали всичките.
— Не съм го канила в леглото си — сопна се Клеъри. — Само се целувахме.
— Само сме се целували? — каза подигравателно Джейс с престорена болка. — С каква лекота отричаш любовта ни.
— Джейс…
Тя съзря дълбока неприязън в очите му и млъкна. Нямаше смисъл. Внезапно стомахът й се сви.
— Саймън, късно е — каза уморено тя. — Съжалявам, че те събудихме.
— И аз съжалявам. — Той гордо се прибра в стаята й и затръшна вратата след себе си.
Усмивката на Джейс беше иронична и дистанцирана.
— Хайде. Върви при него. Погали го по главицата и му кажи, че той още си е твоето суперспециално другарче. Нали това ти се иска да направиш?
— Престани — рече Клеъри. — Престани да се преструваш.
Усмивката му изчезна.
— Да се преструвам?
— Ако си ядосан, просто си го кажи. Не се дръж така, сякаш това не те засяга. Като че ли изобщо от нищо не ти пука.
— Може би трябваше да помислиш за това, преди да ме целунеш.
Тя го погледна изумено.
— Аз да съм целунала теб?
В очите му проблесна злоба.
— Не се безпокой, и аз не бях особено впечатлен.
Тя гледаше Джейс как се отдалечава и й се искаше едновременно да избухне в сълзи и да хукне след него с единственото намерение да го срита в глезените. Но тъй като знаеше, че и двете биха го изпълнили със задоволство, не направи нито едното, нито другото, а влезе унило в спалнята си.
Саймън стоеше в средата на стаята и изглеждаше някак си объркан. Беше си сложил очилата. В главата отекна ехидният глас на Джейс: Хайде? Отиди да го погалиш по главицата и да му кажеш, че той още си е твоето суперспециално другарче.
Тя пристъпи към него, но после спря, защото забеляза какво държеше в ръцете си. Нейния скицник, отворен на рисунката, на която Джейс беше с ангелски крила.
— Хубава рисунка. Явно уроците при Тиш си заслужават парите.
При други обстоятелства Клеъри би му се скарала, че пипа скицника й, но сега не беше най-подходящият момент за това.