Град от кости

Тя не му обърна внимание.

— Погледни. Ето това исках да видиш. — Тя прокара ръка над рисунката, после с рязко движение на ръката бръкна в хартията. Когато малко след това извади ръката си, бе хванала чашата за кафе с два пръста.

Беше си представяла как Джейс ще скочи смаяно от леглото и ще възкликне нещо като: „Ей, Богу!“ Но не стана така — най-вече, предположи тя, защото Джейс беше виждал много по-странни неща в живота си, а и защото никой вече не казваше „Ей, Богу!“. Но все пак той се ококори.

— Ти ли го направи?

Тя кимна.

— Кога?

— Току-що, в стаята ми, след като… след като Саймън си тръгна.

Той се оживи, но не каза нищо.

— Използвала си руни? Кои?

Тя поклати глава, като посочи вече празния лист.

— Не знам. Изникнаха в главата ми и аз ги нарисувах точно както ги видях.

— Каквито видя в Сивата книга ли?

— Не знам. — Тя продължаваше да клати глава. — Не мога да ти кажа.

— И никой досега не ти е показвал как да правиш това? Майка ти например?

— Не. Нали ти казах, че майка ми винаги е твърдяла, че магии не съществуват…

— Обзалагам се, че тя те е научила — прекъсна я той. — И после те е накарала да го забравиш. Магнус каза, че спомените ти полека-лека ще започнат да се връщат.

— Възможно е.

— Разбира се. — Джейс стана и започна да крачи напред-назад. — Предполагам, че законът не позволява да се използват руни като тази, ако не си упълномощен. Но сега това е без значение. Мислиш, че майка ти е сложила Бокала в рисунка? Също както ти направи с чашата?

Клеъри кимна.

— Но не и в някоя от картините в апартамента.

— Къде другаде? В някоя галерия? Или стенописи? Може навсякъде да е…

— Изобщо не е в картина — рече Клеъри. — А в карта.

Джейс помълча малко, после се обърна към нея.

— Карта ли?

— Помниш ли, когато ти казах, че онези карти Таро на Мадам Доротея са ми познати?

Той кимна.

— Така е, защото майка ми ги е рисувала. А помниш ли, когато изтеглих асото купа? После, когато видях статуята на ангела, чашата ми изглеждаше позната. И то именно защото вече я бях виждала преди на картата. Майка ми е нарисувала Бокала на смъртните в тестето карти Таро на Мадам Доротея.

Джейс пристъпи към нея.

— Защото е знаела, че ще при една Пазителка ще бъде на сигурно място. Освен това по този начин е можела да го даде на Доротея, без всъщност да й казва какво представлява той или защо трябва да го крие.

— Или дори, че изобщо трябва да го крие. Доротея никога не излиза, така че не е имало опасност да го даде на някого…

— А живеейки над нея, майка ти е имала идеалната възможност да държи под око както него, така и нея. — Джейс бе направо впечатлен. — Доста хитър ход.