Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Беше казала на Саймън, че винаги е обичала само трима души: майка си, Люк и него. Запита се как стана така, че в рамките на една седмица загуби всички, които обичаше. Запита се дали такива неща се преживяват, или не. Но в онези кратки мигове, в оранжерията с Джейс, беше забравила за майка си. Беше забравила за Люк. Беше забравила за Саймън. И беше щастлива. Точно това бе ужасното, че беше щастлива.
Може би, мислеше си тя, това, че изгубих Саймън, бе наказание за егоизма да бъда щастлива, въпреки че още не съм намерила майка си. Макар и това щастие да беше илюзорно. Джейс може и да се целуваше отлично, но не му пукаше за нея, самият той го беше казал.
Тя бавно сложи скицника в скута си. Саймън беше прав — портретът на Джейс беше хубав. Беше уловила суровата линия на устата му, която не съответстваше на топлите му очи. Крилата изглеждаха толкова истински, че тя имаше чувството, че ако прокара пръст по тях, ще усети мекотата им. Потънала в мисли, Клеъри погали листа с ръка, замисли се…
Изведнъж рязко отдръпна ръката си и се вторачи в рисунката. Пръстите й бяха докоснали не сухата хартия, а меки пера. Погледът й се плъзна към руните, които бе надраскала в ъгъла на листа. Те светеха по същия начин, по който бе виждала да блестят руните, които Джейс чертаеше със стилито си.
Сърцето й започна да бие с кратки, отмерени удари. Ако руната съживи картината, тогава може би…
Без да откъсва очи от рисунката, тя посегна към моливите си. С притаен дъх извади нов, чист лист и бързо започна да рисува първото, което й дойде на ума. Беше чашата за кафе върху нощното шкафче до леглото й. Спомни си за натюрмортите, които рисуваха в часовете по рисуване, за нанасянето на всеки детайл: изцапания ръб, отчупената дръжка. Когато свърши, копието беше съвършено. Водена от някакъв инстинкт, който не можеше да определи, тя посегна към чашата и я постави в горната част на листа. После много внимателно започна да чертае руни до нея.
18
Бокалът на смъртните
Джейс лежеше на леглото си и се правеше, че спи, когато блъскането по вратата стана непоносимо. Той се надигна от леглото и простена. Колкото и да се преструваше, не нищо му няма в оранжерията, всъщност още усещаше болки по цялото си тяло след ударите, които бе отнесъл предишната нощ.
Досети се кой може да е още преди да отвори вратата. Може би Саймън отново се е превърнал в плъх. Този път обаче проклетникът щеше и да си остане плъх, доколкото това зависеше от Джейс Уейланд.
Клеъри беше стиснала скицника си, блестящата й коса се бе изплъзнала от опашката. Той се облегна на касата на вратата, без да обръща внимание на адреналина, чието ниво рязко се покачваше при вида й. Той неведнъж си бе задавал въпроса, защо. Изабел използваше красотата си, както използваше камшика, докато Клеъри дори не осъзнаваше, че е красива. Може би заради това.
Сещаше се само за една причина тя да е тук, макар че в това нямаше логика след всичко, което й бе наговорил. Думите са оръжия, казваше баща му, а в онзи момент той искаше да нарани Клеъри много повече, отколкото някога бе искал да нарани което и да е момиче. Всъщност не беше сигурен дали изобщо някога е искал да нарани момиче. Обикновено само ги пожелаваше, а после искаше да го оставят на мира.
— Нека отгатна — рече той, като провлачваше думите по начин, за който знаеше, че й е неприятен. — Саймън се е превърнал в оцелот и аз трябва да предприема нещо, преди Изабел да си е направила яка от него. Е, ще трябва да почакаш до утре. Не съм на работа. — Посочи към себе си — беше облечен в синя пижама с дупка на ръкава. — Виж. Пижама.
Клеъри сякаш изобщо не го слушаше и той забеляза, че тя продължава да стиска скицника в ръцете си.
— Джейс — рече тя. — Важно е.
— Нека отгатна — отвърна. — Имаш спешна поръчка за картина. Трябва ти актов модел. Аз обаче не съм на разположение. Можеш да се обърнеш към Ходж — добави след кратък размисъл. — Чувал съм, че би направил всичко за едно…
— ДЖЕЙС — прекъсна го тя, като гласът й прерасна в писък. — НЕ МОЖЕШ ЛИ ДА МЛЪКНЕШ ПОНЕ ЗА МАЛКО И ДА МЕ ИЗСЛУШАШ?
Той примигна.
Тя пое дълбоко въздух и вдигна поглед към него. В очите й се четеше колебание. Обзе го непознато досега желание, желанието да я прегърне и да й каже, че всичко е наред. Ала не го направи. От опит знаеше, че нещата рядко са наред.